В последните години българите имат все по-добро ниво на здравна култура, в това число и на култура към психичното си здраве. Хората днес все по-често си дават сметка, че е добре да говорят с някой, да споделят нещо с човек, който е готов да ги чуе.
Каква е реакцията ни при една лоша новина и как да излекуваме психиката си обясни пред novini.bg Велислава Донкина от Центъра за психично здраве и превенция към ВМА.
Естествената реакция, с която човек отговаря на всяко трудно събитие се нарича криза, която има няколко последователни етапа. Първият е т. нар. психологичен шок. Всички трудни неща ни се случват внезапно, без никой да ни е подготвил и заради това в първия момент човек преживява една специфична дезорганизация, при която само интелектуално се разбира какво се случва. Хората споделят, че сякаш приемат нещата, че това се случва на някой друг. Това е специфична реакция, с която нашата психика ни дава време да се адаптираме. След това човек преминава през поредица от състояния на гняв, на тъга, на въпроси защо на него и защо сега.
Тези етапи се преминават от всички, но с различна интензивност, която зависи от човека и от психиката му. Затова при едни хора изглежда, че те спокойно приемат дадено събитие, а всъщност това далеч не е така.
Когато трябва да се съобщи лоша новина, трябва да се говори човешки, ясно и направо. В състояние на криза дори и интелигентните хора трудно възприемат казаното и не защото са глупави, а защото са изплашени. Затова много пъти, например лекарите имат неприятното преживяване, че са обяснили нещо, което за тях е просто, а човекът срещу тях не е успял да разбере или е разбрал различно. Смята се, че това състояние продължава около месец, но разбира се, при всеки е различно.
Снимка: Novini.bg/ Велислава Донкина
При всички случаи трябва да се даде време на човек, за да започне да формира реакция – да страда и ако тази поредица от различни преживявания е остра, трябва да се ориентира към специалист.
Всички хора, в това число и децата имат и трябва да знаят истината, независимо дали нещата касаят тяхното състояние или семейството им, училището. Желанието да спестим на децата нещо е опитът на възрастните да се справят със собственото си притеснение, а човек може да се справи с нещо само, когато знае какво е то.
Затова винаги трябва да си обръщаме внимание, да сме истински щастливи и да си дадем шанс да бъдем себе си.
Цялото интервю с Велислава Донкина може да видите ТУК.
По материала работиха Десислава Станева и Галя Георгиева