Българите очакват спорещите по въпроса за втория лифт на Банско страни да постигнат някаква форма на общо решение как това да се случи. Развитието на ски туризма като цяло се подкрепя. Проблем по-скоро се вижда в презастрояването и в това, че ползата от туризма остава най-вече за малцина богати.
Това са част от изводите от експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен по специална панелна методика, която осигурява представителност на данните, на 19 и 20 декември сред 800 души в цялата страна.
Тези сондажи пораждат бързи хопотези за динамично променящите се събития. Във вечната дилема „растеж или природа“ българите нямат единствен отговор.
Мнозинство от 72% по принцип одобряват строежа на нови писти и съоръжения. 67% са принципно за изграждане на втория кабинков лифт.
Ясно се долавя влиянието на социалните проблеми в България.
48% казват, че икономиката е по-важна, а на практика почти също толкова – 44% назовават природата. Дяловете на отговори „природата“ е сравнително висок и съизмерим с европейската картина на нагласите. Опазването на природата и развитието на бизнеса и туризма не си противоречат в умовете на българите – както „Галъп интернешънъл“ вече отбеляза в свой сондаж от преди година.
Взаимните обвинения на бизнес и природозащитници са довели до това, че обществото ни чува ясно и двете тези. Например, мнозинство от 64% се съгласява с тиражираното тези дни твърдение, че част от еколозите всъщност тенденциозно пречат на българския туризъм в името на външни интереси.
Също мнозинство, от 58%, приема, че развитието на ски-туризма у нас е в интерес не на цялото общество, а само на малцина богати хора. Когато пък трябва да изберат кое от двете е по-вярно, 45% казват, че зимните курорти са презастроени, а 36% - че липсват достатъчно писти.
Останалите се колебаят. Вероятно, съпричастността към ски спорта е все още малко по-далечна за българите, защото 83% заявяват, че не карат ски.
В същото време обаче 82% се съгласяват, че туризмът действително е важен отрасъл з страната и това не е просто щампа.
Очевидно, напрежението в обществото по тази тема расте и изходът може да бъде единствено някаква форма на общо решение между двете очертали се страни.
Например, над 90% от българите – автоматично приемат, че за всяко отсечено дърво трябва да се засаждат три нови.