Психиатър: Само 10% от човечеството е истински умно

share

В изказването, че 80% от населението е дебилно по-притеснителното е, че се възпроизвежда чужда лъжа и се вменява на 20-те процента елит да я възпроизвеждат. Това коментира проф. д-р Георги Ончев, завеждащ отделение в Клиниката по психиатрия в Александровска болница, в предаването „Лице в лице“ по БТВ.

Той посочва, че само около 10% от човечеството е истински умно. "Става въпрос за онова, което се нарича творческо малцинство – прозорливите, визионерите, които не са непременно с много титли и не са непременно под светлината на прожекторите, но са невидимият двигател на историята. Винаги големите неща са се правили от малцинства – Възраждане, Ренесанс, нови религии и т. н. Мисля, че мисията на тези хора сега, в епохата на постистината, е да разобличават лъжата – онази подмяна, която постистината налага с размиването на границите между категории и ценности, между добро и зло", посочи той.

"В изказването на проф. Иво Христов, че 80% от населението е дебилно, на т. нар. елит, 20-те процента, които не са дебили, им се вменява всъщност да подкрепят лъжата, една чужда лъжа, лъжата на чужда сила, а останалите 80% са дебили, защото не подкрепят тази лъжа. Всъщност твърдението за дебилите е най-безобидното нещо в този текст и е много показателно, че точно в него имаше вторачване. Така е при колективна несигурност и безпомощност. Това е част от интонационния пейзаж на постистината – слуша се повече интонацията, по-малко фактите, каза той.Повече от заявлението го впечатлило възпроизвеждането на чужда лъжа – за спасяването на евреите".

Проф. Ончев обясни, че дебил е лека степен на умствена изоставеност, но терминът се избягва, както и идиот и олигофрен, заради ясното обидно звучене. "Те са заместени с по-приемливи и политкоректни термини.Помолен да коментира психичното здраве на нацията, гостът посочи, че няма големи промени в тежките психични болести, защото техния произход е биологичен. За честите болести – депресия и тревожност, единственото надеждно у нас изследване показва, че 5 – 6% от населението страда от депресия, а 13% – от тревожност, което е по-скоро в долните нива на средното за Европа. Истината, че във времена на кризи и бурни промени зачестяват много кризи и реакции, които имат патологичен облик. Те не достигат до прага на диагноза, но имат сериозна клинична значимост", посочи професорът.

Водещи новини

Още новини