Заявеното намерение на финансовия министър Владислав Горанов за увеличение на заплатите в бюджетния сектор през следващата година е стъпка в правилната посока, но недостатъчна, заяви пред журналисти президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Министърът на финансите обяви вчера, че се предвижда около 10-процентно увеличение на заплатите в бюджетните сфери, като планираните разходи са с над 700 милиона повече в сравнение със сегашния бюджет. Пламен Димитров припомни, че исканията на КНСБ към бюджета, заявени още през юли, са за 920 милиона лева за увеличение на заплатите в бюджетните системи, което прави между 15-25 процента увеличение на възнагражденията в зависимост от сферите. В левове равностойността е около 100 и малко повече. В някои сфери като домовете за възрастни хора, за хора с увреждания заплатите са изключително ниски - под 500 лева и там увеличението трябва да е по-голямо, допълни той.
КНСБ настоява премиерът да дойде в НСТС с нужните му министри и да представи както управленската програма, така и конкретните намерения за 2018 година за ключови реформи, заяви Пламен Димитров. Лидерът на КНСБ допълни, че е малко рано да се оценява работата в НСТС, но ключът към ефективността на Тристранката е управленската програма, както и бюджетът за следващата година. Ако там има по-голяма чуваемост към предложенията на синдикати и бизнес, тогава ще има смисъл този формат, допълни Димитров.
Президентът на КНСБ припомни, че националните стачни комитети на двата синдиката днес се събират по темата за доходите. Според Димитров почти сигурно е, че служителите на сектор "Сигурност" ще протестират още този месец, но днес ще стане ясно какви действия се очакват от всички структури на синдикатите. Пламен Димитров подчерта, че синдикатите не говорят за дестабилизация на страната и за събаряне на властта. "Ние не искаме да дестабилизираме икономиката, защото тя в момента върви нагоре, нито искаме да дестабилизираме политическата среда, защото тя обуславя растежа и ни е важна от гледна точка на европредседателството, но това не означава, че хората нямат право да искат по-високи доходи", заяви лидерът на КНСБ.
В заявеното намерение за протести няма политика - има само "работим и получаваме повече", каза Пламен Димитров. Въпреки, че расте заплатата, работещите бедни също растат - все повече хора се трудят, но остават бедни, а трудът трябва да те вади от капана на бедността, допълни Димитров и цитира данни от последните няколко тримесечия, които сочат, че делът на работещите бедни се е увеличил от 7, 8 на сто на 11, 6 на сто.
Синдикатите имат нагласа да протестират и срещу лидерите на работодателските организации, които по думите на Пламен Димитров атакуват не само добавката за стаж, но и всички добавки в Кодекса на труда, което е скандално. Кадрите са проблемът на България и около това трябва да са дебатите, а не за отнемането на добавките, заяви Пламен Димитров. Не повече от 150 хиляди са възстановените работни места от изгубени общо 400 хиляди по време на кризата, каза още Пламен Димитров.
Той допълни, че най-устойчивите на пазара на труда в България са хората над 45 години, най-мобилни са по-младите, които напускат държавата по-активно и те са по-голямата част от тези 33-35 хиляди души, които всяка година изтичат от пазара на труда в България. Тези над 45 години имат т.нар. клас прослужено време и ако искаме да не ги бутаме и те да отидат навън, не трябва да се маха добавката, допълни лидерът на КНСБ.
На международна конференция за жизненото равнище Пламен Димитров огласи данни за равнището на доходите спрямо другите страни на Балканите . Погледнато в ретроспекцията на тригодишен разрез, може да се види, че наваксваме в сравнение със Сърбия и Македония - българинът получава средно 530 евро, но 70 процента от българските работници получават заплата под средната за страната, допълни лидерът на КНСБ. С Румъния обаче продължава да расте разликата - близо с 37 процента СРЗ е по-висока в Румъния за първото тримесечие отколкото в България, в Черна гора е по-висока с 44 на сто, а в Босна и Херцеговина с 28 на сто.
По думите на Пламен Димитров в България ценовото равнище е по-високо от някои от споменатите държави, които са със сходни на нашите доходи - в Македония ценовото равнище е 58 на сто от средноевропейското, а в България е 71 на сто на ключовите стоки, които консумираме всеки ден. По сектори заплатите също имат сериозни разлики
Няма причина някой да се противопоставя на увеличението на доходите - икономиката го позволява, пазарът на труда го налага и целите, които си поставя държавата и обществото го изискват, заяви Пламен Димитров. Той припомни позицията на генералния секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Лука Визентини, че ако заплатите в България не станат 60 процента от средноевропейските, няма как България да стане член на Шенгенското пространство.