Народът в България чества Антоновден на 17 януари за предпазване от болести.
Жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун.
Това честване е свързано с народната представа за Свети Антоний като покровител на чумата и всички болести изобщо. В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани - счита се, че са двама братя-ковачи и някъде (Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени; а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората.
В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на болестта - леля)има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата („за лелята", за „боля̀та").
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Антоновден и Атанасовден 18 януари са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.