36% от българските семейства са готови да осиновят дете с увреждания и да го изкарат от социалните домове.
Това сочат данни от националното проучване на Института по социални изследвания, които представи вчера Агенцията за закрила на детето. „Макар да има разлика между готовност и действия, тези резултати показват, че се увеличава броят на младите двойки, готови да станат приемни родители ”, каза Мира Радева, директор на Института за социални изследвания и маркетинг, цитирана от "Монитор".
48% от запитаните двойки са привърженици на приемната грижа.Мнозинството анкетирани обаче смятат, че децата в социалните домове трябва да бъдат приютени от биологичните си родители. 41 на сто от родителите и 62% от учениците осъждат майките и татковците, които изоставят децата в институция, независимо каква е степента на увреждането.
Социалните домове затварят врати до 2015 г., като първите закрити приюти се очакват в средата на следващата година, съобщи Доника Колева, ръководител на проекта ,,Детство за всички”. Те ще бъдат заменени с 36 защитени жилища за младежи, 149 центъра за настаняване от семеен тип, както и от институции за социална рехабилитация и интеграция.
"Центровете ще се намират в големите селищни райони, където има достъп до медицинска и образователна грижа така че да се преодолее сегашната изолация на домовете, които са ,,скрити” в малките села, далеч от лекари и учители”, поясни Доника Колева.
Въпреки държавната политика да се открият алтернативи на приютите, болшинството от анкетираните, 51% от родителите и 67% от младежите, се отнасят скептично към алтернативите на домовете за деца с увреждания, защото дори не са чували за тях. Основният страх на анкетираните е, че децата няма да имат достъп до професионални грижи.
Според експертите обаче престоят на децата в домовете усложнява състоянието им. Някои от тях дори развиват т.нар. ,"социална олигофрения”. "Едно дете, което имаше тази диагноза, се излекува в момента, в който беше осиновено и започна да общува нормално, като дори успя да завърши и висше”, каза Мира Радева.
Основната пречка за интеграция на децата с увреждане е ограниченият им достъп до училище68 на сто от учителите споделят, че не се чувстват достатъчно добре подготвени, за да приемат дете с увреждане в класа си. Специалистите смятат, че преподавателите се стряскат и плашат от тази група деца заради слабата информираност за проблемите на тези деца и дискриминацията, която насажда към тях обществото.
За приобщаване на ,"различните деца" към образователната система просветното министерство изготвя стандарт за приобщаващо образование. Според него на всеки 250 деца ще бъде назначен по един психолог, който да работи за интеграцията на учениците с увреждания в образователната среда.