За книжките и хората

share

Да започнем с това – аз не съм изключително добър шофьор. Нямам десетилетен опит и милиони километри зад волана. Прекарвам относително много време в автомобила си, но не го възприемам като висша ценност или като естествено продължение на половия ми орган.

Но съм щастлив, че темата за безопасността на движението отново е на дневен ред. И се говори за драконовски мерки срещу тъжното клише „войната по пътищата“.

Стартът даде премиерът Борисов, който на извънредно заседание на кабинета нареди да се вземат спешни мерки и да се затегне контролът по пътищата. В столицата вече се наблюдава засилено присъствие на органите на реда, а днес Цветан Цветанов заяви в ефира на Нова телевизия още веднъж волята да бъдат премахнати указателните табели преди камерите за превишена скорост.

Разбира се, това ще предизвика традиционното българско мърморене. Никой от нас не би се зарадвал на фиш за нарушение. Дори и тези, за които глобата е част от джобните им пари. Ще почне мрънкане, че ни дерат с глоби и винетки, а нищо не се променя.

Анализатори ще обясняват как ще се създаде по-силен корупционен риск по отношение на пътните полицаи... И все пак отнякъде трябва да се започне.

При създаването на нормативна уредба глобите и драконовските мерки като цяло са едната част от решението. Другата е философията на закона.

Надявам се усилията на законодателната и изпълнителната власт да се насочат към превенция и „препрограмиране“ на чипа у онези, които не са истински шофьори, а просто „книжки“.

Популярна сентенция от модерния фолклор гласи, че книжката не кара колата. Но в наши дни много автомобили се управляват от книжки, а не от шофьори. И философията на закона трябва да е обърната към тях.

Очаквам да стане ясно, че ако спестиш един час до морето, няма да спестиш пари.

Очаквам да се зачитат повече пешеходци, велосипедисти и останалите шофьори.

Очаквам все по-малко българи да смятат, че магистралата е неприкосновена лична собственост на този, който е първи в най-лява лента. Или на този с по-големия и мощен автомобил. Или на екземпляра в черния автомобил.

Очаквам паркиралият неправилно на тротоар, който видях наскоро, да не си позволява да вдига скандал на полицай.

Очаквам джипът, спрял на средата на платното на пл. „Журналист“ миналата седмица, да бъде сакнциониран, за да не си позволява повече подобна наглост.

Надявам се BUS-лентата наистина вече да е за автобуси, а не за всеки по-хитър.

Надявам се и всички автомобили, минали годишен технически преглед, да са наистина изрядни. А хора, които не могат да си напишат името, да имат свидетелство за управление на МПС.

Ще се радвам да има мерки срещу агресията по пътищата (от която дори скромният автор на този текст е страдал). Апропо – докъде стигна казусът с колегите от Нова телевизия Мария Милкова и Огнян Пенев?

И да – твърдо бих подкрепил дори решението във всяка кола по закон да има камкордер. Вярвам, че това може да дисциплинира всички участници в движението. А когато имаш телефон за 1 000 лв и автомобил на същата или по-висока стойност – 100 лв за камера не са чак такъв проблем. Колкото и да не се хареса на масата „книжки“ зад волана.

Затова, когато става дума за законодателството в тази сфера, се надявам, че ще бъде помислено не само за членовете, параграфите и глобите, но и за философията.

Защото идва лято. А за някои ще е последно. И ще е винаги така, докато на пътя има не само хора, но и „книжки“.

Автор: Антон Андонов

Водещи новини

Още новини