При примамливи оферти на онлайн търговци с ниски цени или бързи срокове за доставка, трябва да бъдем особено внимателни, когато натискаме бутоните „Съгласен съм”, „Приемам общите условия” и т.н. Защото особено когато не сме прочели тези общи условия, в тях определено може да се съдържат различен тип уловки, включително от „абонаментни капани”, които да Ви обвържат по-дългосрочно. За това предупреди председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по БНР.
Повод за коментара е проведено в шест европейски държави проучване на шведска агенция по поръчка на Европейския потребителски център – Швеция, което показва, че над 3,5 млн. европейци страдат от т. нар. „абонаментни капани” и всеки от тях губи средно по 115 евро.
„Става дума за примамливи оферти, с кликването върху които Вие несъзнателно се абонирате за нещо, което не желаете и тези „СПАМ комуникации” всъщност водят до там, че при посочване на данни за Ваши платежни инструменти, абонаментите започват да вървят и след определен период от време Вие разбирате, че макар и да не сте купували нищо, само заради това, че сте с включили в група за търговия, заплащате ежемесечно някаква сума”, обясни Маргаритов. И изрази мнение, че това явление не е особено популярно в България. Според него, обаче, „всякакви порочни пазарни ниши могат да се отворят в скоро време поради продължаващото отваряне на пазара”.
Маргаритов отбеляза, че „прекомерно голямата доверчивост е проблем на съвременното общество като цяло. „От резултатите на това проучване се вижда, че и в държави като Скандинавските страни, Белгия, Австрия също се оказва, че хората са доста доверчиви, възприемат подобни „капани”, без да си дават сметка, че в някакъв момент се оказва, че сравнително голяма сума без тяхно знание и желание е източена от картите им. В този смисъл въпросът за доверието е по-сериозен и надскача границите на държавите. В случая ние говорим за онлайн потребление, което винаги може да съдържа трансграничен елемент”, добави той.
„Невинаги разширенията на съответните интернет адреси с кратките наименования на държавите, например .de или .uk означава, че този търговец е базиран в съответната държава. Възможно е само да е регистрирал домейна си там. Така, че допълнителните данни за това къде е базирана фирмата и останалата важна информация трябва да се търси”, каза още Маргаритов.