Зачестили ли са случаите на насилие и тормоз между децата в българските училища днес или медиите просто започнаха да обръщат повече внимание на този сериозно наболял проблем?
Кои са факторите, провокиращи проявите на агресия сред децата у нас и какви са механизмите за изкореняването и „лечението“ на тази дълбока рана в съвременното ни общество. На тези и още въпроси, свързани с детската агресия, разговаряме с Иван Игов – експерт по детска и юношеска психология.
Иван Игов е завършил психология в СУ, специализирал е консултативна психология. Има над 25-годишен опит в работата си като училищен психолог. Автор е на държавните стандарти за обучение по психология в средното образование, на много статии, книги и учебници. Координатор е на проекта „Училище без насилие“ - съвместна инициатива на УНИЦЕФ, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на образованието и науката и на Столичната община.
- Г-н Игов, наблюдава ли се тенденция към увеличаване на проявите на агресия сред децата у нас?
-На базата на изследвания от миналото, които съм правил със свои колеги, мога да твърдя, че днес се наблюдава запазване на една тенденция на висока агресивност, която обаче се наблюдава от години. Имам предвид най-тежката форма на агресия, която е именно тормозът между деца. Под тормоз се разбира, че поне веднъж седмично дадено дете е било подложено на някакъв вид агресия – обиди, физическо насилие, отхвърляне и т.н. Тормозът в България е огромен проблем - цифрите сочат 24-25 %, т.е всяко 4-то дете у нас е обект на тормоз и агресия в училищата. За сравнение в по-малките училища в страната – там, където децата са не повече от 500 в училище, агресията е около 19%. В същото време Скандинавските страни например, където дори има специални закони срещу агресията между и над деца, нивото на тормоз е между 13 и 14%. Надявам се тези цифри да стреснат някого, защото те разкриват един сериозен феномен у нас, а именно, че чувствителността на обществото ни силно се е повишила на тема агресия. Фактът, че в момента ние чуваме и слушаме за все по-фрапиращи и страшни случаи на насилие между деца не е защото те са се увеличили, а защото медиите започнаха по-често да обръщат внимание на тях. Новите технологии също играят роля за популяризирането на тези случаи, самите деца вдигат завесата на тази зловеща истина в българските училища. Те записват подобни прояви на агресия по телефоните си, споделят ги в социалните мрежи, в интернет и така те излизат на бял свят. Преди десетина години тези случаи в училищата масово се прикриваха, всички внимаваха информацията за подобни инциденти да не излизат извън вратите на училището.
-На какво се дължи агресията между децата - на прекалено много информация, на погрешна информация или на липса на комуникация родител-дете?
-Причините са много. Разбира се, на първо място трябва да започнем от семейството. В България всяко трето дете е принудено да живее в агресивна семейна среда – става дума за изследвания, проведени от неправителствения сектор. Естествено е децата, израснали в агресивна среда, да повтарят моделите на възрастните. Когато едно дете е принудено да живее и непрекъснато да се сблъсква със ситуации на стрес, то „избухва“ и реагира по някакъв начин. Ето защо не само децата – обект на агресия, са жертви. Жертви са и самите агресивни деца. Това явление се нарича фрустрация - вид реакция, която може да се прояви чрез агресия (гневът излиза навън), или чрез регресия (когато детето не е в състояние да избухне и да изрази емоциите си, в резултат на което те остават вътре в него).
Прочети повече ТУК.