Дори в Ада е по-добре, отколкото в българските затвори. Там извращенията са норма. Но докато едни посягат на живота си заради системните издевателства, други се разхождат по халати или излежават присъдата си на... плажа.
В затворите на България днес са се скупчили 9 379 лишени от свобода - от дилъри на наркотици до убийци. Българските затворници се тъпчат два-три пъти по-нагъсто в сравнение с "колегите" си в Европа. И това води до ескалация на насилието. През 2010 г. в българските затвори официално са регистрирани 567 случая на насилие, а само за първата половина на 2011 г. вече е имало 758. Ако темпът се запази, 2011 г. може да завърши с рекордните над 1 100 случая на насилие, пише „Дойче веле".
Издевателства, изнасилвания, самоубийства
19-годишен младеж се самообесва след системни издевателства и побои в затвора. Администрацията твърди, че самоубийството е от любовна мъка. 27-годишен мъж е изнасилен многократно в килията, едва успява да се добере до тоалетната, където си прерязва вените. Лекарят на затвора не признава, че мъжът е насилен.
Затворите, които на официален език се наричат "места за изтърпяване на наказанията", по замисъл трябва не само да държат наказаните под ключ, но и да дават някакво занимание и професия, да им помагат в ресоциализацията. Вместо това българските затвори са лоно на мизерията и насилието, казват правозащитници. "Изостанали сме със 100 години, дори затворите в арабския свят са по-добри", казва председателят на Българския Хелзинкски комитет /БХК/ Красимир Кънев.
Вехто, мръсно и претъпкано
Нов затвор в България не е строен от времето на Живков. Какво да се чудим тогава, че навсякъде зад решетките е вехто, мръсно и претъпкано. Бургаският затвор например побира 371 души, но на практика там лежат 866 затворници. В килии от 55 квадратни метра живеят по 44 човешки същества. Някои спят на пода.
Още по-изобретателни са във Варненския затвор. Там леглата са на три етажа. Нищо, че оголени електрически кабели висят до спящите на последното ниво. На пода, че и по двама на легло спят и в арестите. Особено в големите областни центрове - Варна, Русе, Стара Загора, Пловдив, Шумен.
В България не се спазват задължителните стандарти за поне 4 кв. м. площ на всеки лишен от свобода. Българското правосъдно министерство предлага тази норма да се въведе чак през 2019 година. Засега министерството успява да издейства единствено нов терен от 500 декара до софийското село Волуяк, където ще се строи нов затвор за 2 000 осъдени от Софийския затвор.
Затворническата администрация е безсилна и пред друг проблем зад решетките - търговията с дрога. Към една спринцовка посягат все по-голям брой затворници. Естествено, че тази ужасна практика непрекъснато увеличава броя на серопозитивните в местата за изтърпяване на наказания. Затворническата администрация отчита, че българските затвори са благодатна среда за разпространяването на ХИВ и хепатит, но до момента няма никаква идея за решение на проблема с епидемията.
Мутрите царуват и в затвора
Всъщност в българските затвори се подвизава и една категория осъдени, които като по чудо са пощадени от смрадта, теснотията и извращенията. Да ги наречем "ВИП-затворници". Наскоро стана известно, че несебърският наркобос Димитър Желязков, по-известен като Митьо Очите, решил да разнообрази предколедно скуката в затвора, като си купи Порше за 400 хиляди евро. Петър Стоянов-Сумиста пък най-редовно се разхождал по халат из коридорите на затвора.
Друг ВИП-затворник, Стоян Кръстев-Драгановеца, бил прострелян, докато изтърпявал наказанието си край... язовир. Кръстев излязъл в отпуск, разписан лично от шефа на Бобовдолския затвор, уж за да лекува дископатия. Трети затворник със специален статут разполагал в килията си с мобилен телефон. И тъй нататък. Можете да си представите как тези шокиращи нарушения и несправедливости въздействат на затворниците. И какъв морал се създава у тях...
Корупцията зад решетките насърчава нарушенията на закона, тя обяснява и ширещата се антихуманност в затворите и арестите в България, обобщават от БХК. А нека не забравяме, че някои от обитателите на българските затвори познават единствено живота зад решетките. И когато най-после излязат на свобода, когато влязат в "истинския живот", те ще се нуждаят най-вече от социална компетентност, от професия и от желание да се върнат в обществото - а не от трикове за нарушаване на закона. Само че засега българските затвори предлагат единствено последното.