Социолози: Малко българи са оптимисти за икономическата 2012 г.

За 2012 г. повечето българи предвиждат негативни икономически сценарии, показва представително социологическо проучване на "Алфа Рисърч", направено през декември. Данните показват, че изострените страхове и цялостният икономически климат се отразяват и върху потребителското поведение. Сега то е умерен баланс между харчене и спестяване, посочват социолозите.

Едва между 4 и 10% от анкетираните определят като голяма вероятността за нарастване на доходите и жизнения стандарт, за съживяване на бизнеса и за увеличаване на заетостта през следващата година.

Българите са с песимистични очаквания за приток на чуждестранни инвестиции и за облекчаване на кредитирането. На фона на тези нагласи, влизането на България в нов фискален съюз на финансово стабилните европейски държави изглежда също малко вероятно, коментират от социологическата агенция.

Негативните икономически новини от редица европейски страни и опасенията от разпадане на еврозоната водят до нарастващи страхове за разклащане на икономическата стабилност на страната.

Всеки втори българин смята, че е голяма вероятността кризата да се задълбочи

45% очакват закъснения в изплащането на заплати, пенсии и социални помощи. 40% се страхуват от висока инфлация, 37% - от повишаване на данъците, 30% от повишаване на лихвите по кредитите. Макар и доста по-умерени, страхове са налице и по отношение на нарастване на бюджетния дефицит, фалит на банки или разклащане на валутния борд (в рамките на около 18-24%), пише "Дневник".

Около 37% се опитват да заделят всички възможни средства. Целта е да разполагат с тях, ако настъпят финансови затруднения, а 47% вместо да спестяват, предпочитат да купуват от страх инфлацията да не "изяде" част от средствата им. Зад едното или другото поведение обаче не стоят ясно изразени социално-демографски групи. Все пак спестяването е характерно за хората с по-високи доходи, докато домакинствата със средни или по-ниски доходи, чиито приходи не са достатъчни за спестяване, се ориентират към покупки на стоки, които могат да поскъпнат, отбелзват социолозите.

Изследването, направено в началото на декември, показва, че през 2011 г. се наблюдава леко увеличение на планираните за предстоящите празници разходи за подаръци.

Спрямо миналата година те се увеличават средно с около 7 лв. (от 79 на 86 лв.), но все още са далече от сумите, които българите харчеха преди разгара на кризата (в рамките на около 95-100 лв.). Останалите разходи за посрещане на празниците остават на нивата от 2010 г. и се движат в рамките на 63-66 лв. на домакинство.

Въпреки ситуационно завишеното потребление, характерно за края на годината, в дългосрочен план силните страхове и неизвестността пред изхода от кризата продължават да влияят негативно върху разходите на домакинствата и инвестиционните им намерения, заключават от "Алфа Рисърч".