Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ смята, че българската икономика е възможно да нарасне през 2017 година между 2.6 и 2.8 на сто. Това пише в анализ, приет от Управителния съвет на АИКБ.
Прогнозираният ръст на БВП може да бъде постигнат, а и надхвърлен, ако правителството насочи системни усилия за планиране и ефективно изпълнение на адекватни мерки за подобряване на бизнесклимата в страната, за насърчаване на износа и за увеличаване на вътрешното потребление, смятат в работодателската организация.
През последните осем години държавните бюджети бяха планирани и изпълнени с дефицити, някои от тях надвишаващи 3 на сто от БВП. Това доведе до значително увеличение на държавния дълг, за да се финансират негативните дисбаланси в бюджета. Крайно време е бюджетът на България да бъде планиран така, че предвидените държавни разходи да бъдат финансирани единствено чрез приходите в него, посочват от АИКБ.
Работодателската организация смята, че балансирането на държавния бюджет през 2017 година е постижима цел, като резерви могат да бъдат намерени в увеличаване на приходите посредством повишаване на събираемостта им и в оптимизиране на разходите и повишаване на ефективността и ефикасността им.
Към септември Министерството на финансите отчита излишък от 3,388 млрд. лева по консолидираната програма за 2016 година. Всъщност, важно е посочването на състоянието на държавния бюджет, за който оценката според налична, но непълна информация, е за излишък около 900 млн. лева, твърдят от АИКБ.
Международният валутен фонд при последната визита в България заяви, че очаква дефицитът в края на годината да бъде около едно на сто от БВП, или около 900 млн. лева. Все още официалната позиция на Министерството на финансите е за бюджетен дефицит към края на годината около 1,1 млрд. лева. Това означава натрупване на дефицит в размер на 1,8 до 2 млрд. лева само за трите месеца от октомври до декември, който изненадва с прекомерния си размер. Още повече, че през 2016 г., за разлика от края на 2015 г., не се очакват големи плащания по изпълнени проекти, финансирани от европейските фондове, което беше причината за ударно формирания през декември 2015 годишен дефицит за миналата година, уточняват работодателите.
Основателни са опасенията за нерационално харчене на държавни средства при такива кратки срокове (макар и в инвестиционни проекти, които вероятно са подготвяни и от по-ранен етап, но не са обсъдени с бизнеса и обществото), респективно остава впечатление за възможна обвързаност с настоящите президентски избори.
Очаква се безработицата през 2016 година средно да спадне до 8,1 на сто, с един процентен пункт под миналогодишното равнище, а догодина да е 7,3 на сто, посочват работодателите. През 2018 г. и 2019 г. безработицата ще е под 7 на сто според есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите. В АИКБ оценяват прогнозата за равнището на заетост и безработица като реалистична, но предупреждават, че тя може и да не се изпълни, ако държавата не се откаже от административното вмешателство на пазара на труда.
АИКБ отбелязва, че темпът на нарастване на средномесечната заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение многократно превишава темпа на нарастване на БВП и инфлацията. През миналата година средната работна заплата се е повишила със 7,9 процента, а за първите шест месеца на тази година се отчита увеличение със 7,3 на сто, посочват от работодателската организация.
Асоциацията не подкрепя увеличение на разходите за сектори "Вътрешен ред и сигурност" и "Отбрана" както като абсолютни стойности, така и като относителен дял спрямо БВП. Дори препоръчва редукцията на бюджетите на първостепенните разпоредители в сектор "Вътрешен ред и сигурност", предвид неизвършените реформи в сектора, които рефлектират в доказано неефективни и неефикасни разходи.
АИКБ категорично ще подкрепи увеличаване на средствата в бюджета за сектор "Образование и наука". Работодателите настояват акцентът в разходването на допълнителното финансиране да не е насочен само в увеличение на учителските заплати и издръжката на образователните институции, а приоритетно към техническите университети, професионалното образование, приложните научни изследвания, "защитените" професии и държавни стипендии, с ангажимент за реализация на стипендиантите в страната.