По повод 200 години от рождението на първия български екзарх Антим Първи, българският патриарх Неофит ще отслужи патриаршеска света литургия в съслужие с български митрополити в катедралния храм "Св. Димитър". Ще се проведе и литийно шествие до Мавзолея-гробница на Антим Първи, където ще се състои специална церемония и ще бъде отслужена кратка заупокойна молитва, разказа за БТА Белоградчишкият епископ Поликарп.
Честванията са под патронажа на председателя на Народното събрание Цецка Цачева.
Антим Първи - Видински митрополит, пръв екзарх на самостойната Българска църква, председател на Учредителното Народно събрание и на Първото Велико Народно събрание, духовник, държавник, политик, културно-просветен деец, общественик и патриот, е роден в Лозенград през 1816 година.
По този повод във Видин, където е погребан великият българин и където се намира неговата гробница-мавзолей, осветена на 16 септември 1934 г., през цялата 2016 г. с различни инициативи се отбелязва 200-годишнината от рождението му.
Българският екзарх Антим е роден под името Атанас Михайлов Чалъков. Приема монашество в Хилендарския манастир (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя - Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843-1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856). След завръщането си от Русия става преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. През 1868 г. става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г.
На 16 февруари (28 февруари стар стил) 1872 г. е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените произволи и жестокости при потушаването му, разказва епископ Поликарп.
През април 1877 г., по настояване на Високата порта, е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878) поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на Първото Велико народно събрание (1879).
По време на Сръбско-българската война от 1885 г. и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на река Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите: "Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска".
Антим Първи умира на 1 декември 1888 г. Мавзолеят на екзарха се намира в двора на Видинската митрополия.