Въпросът за вредното въздействие на метанола в течността за чистачки върху човешкото здраве от няколко години е обект на интерес в повечето държави-членки на Европейския съюз.
Много от тях въведоха в националните си законодателства изрични забрани и ограничения по отношение на предлагането на пазара на продукти за масова употреба, съдържащи метанол, сред които основен фокус пада върху течността за чистачки. В Полша, Финландия и Дания изрична забрана за влагане на метанол в такива продукти има от десетки години. Такова ограничение въведоха и Швеция, Дания, Норвегия, Литва, Германия и Австрия. Последни в списъка са Чехия и Италия, които наскоро въвеждат сериозни рестрикции и мерки.
Редовни дискусии се водят и пред Европейската Комисия и Европейската агенция по химикалите (ECHA). През последните няколко години на официалната интернет-страницата на ECHA (по инициатива на държави като Италия, Полша, Финландия и Чехия) бяха публикувани десетки доклади с научни и категорични доказателства за вредите върху човешкия организъм в следствие употреба на течности за чистачки със съдържание на метанол и дори високата смъртност в Европа в следствие директна или индиректна консумация, като някои от изследванията задълбочават фокуса си по-специално върху негативното действие на метанола върху репродуктивните функции при човека.
В началото на 2015 г. Полша подаде искане до европейските институции за забрана на метанола в продукти за масова употреба в концентрация равна или надхвърляща 3% на територията на целия ЕС, като посочва като основен рисков и масов продукт течността за чистачки. Искането за ограничаването се базира изцяло на съображения, свързани със защита на човешкото здраве и запазването на човешкия живот. Досието на Полша по процедура се разгледаха от Европейската агенция по химикалите (ECHA), която излезе с редица доклади на Комитета по оценка на риска (RAC) и Комитета за социално-икономически анализи (SEAC), които дават препоръка ЕС да забрани изцяло съдържанието на метанол.
Институтите към ЕК заключават, че досегашните минимални европейски изисквания към производството на продукти със съдържание на метанол на практика не са достатъчни, за да осигурят адекватна защита за здравето на потребителите. На този етап те се ограничават единствено до специфични изисквания по отношение на опаковането и етикетирането, като рисковете се изобразяват като пламък, череп и под други форми, сметнати за крайно неясни за масовия потребител.
В настоящото законодателство се посочва, че държавите членки на ЕС могат да приемат собствени рестрикции по темата, затова и в последния си доклад ECHA дава препоръка ЕС да въведе унифицирани за всички държави-членки правила, като най-силно застъпва препоръката метанолът да бъде напълно забранен. Това е продиктувано от примери като България, в които нито се води статистика за броя жертви на масови продукти със съдържание на метил, нито се следи производството и търговията с такива. Вече 11 години у нас няма действащо законодателство, ограничаващо съдържанието на метанол в препарати от бита, сред които най-често използваме именно течностите за чистачки. Нещо повече, над 80% от предлаганите у нас подобни продукти съдържат в пъти над допустимите стойности, като някои достигат и до 30% при считани за рискови стойностите дори над 0,6%. Върху опаковките на 2/3 от продуктите не се наблюдават дори минималните знаци, предупреждаващи за високата опасност от употреба на продукта. Комитетът за социално-икономически анализи (SEAC) счита, че редица държави като Чешката република, Словакия, Румъния и България, в които стойностите на термометрите стигат до много ниски зимни температури, в които има и културни навици на пиене, могат да бъдат сериозно засегнати от последствията на метанола, които немогат да бъдат пресметнати поради липса на подавани от посочените държави статистики.