В България кръводаряването не е само хуманен акт, а и начин за преживяване. От години бедни хора в Бургас продават кръвта си, за да изхранват семействата си.
Абсурдната ситуация е позната навсякъде в страната, където поради липса на достатъчно кръв в специализираните центрове в болниците, кръвта се превръща в стока.
Те се движат на групи, които са доста добре организирани. Имат си тартор, който координира донорите. Той се оглежда за потенциални жертви, готови на всичко за да намерят необходимата кръв за свой близък.
Платените донори на кръв са винаги подръка, всичко става лесно и бързо и това изкушава притеснените хора. Тарторът се обажда на своя човек с подходящата кръвна група и двамата с купувача влизат в хематологичния център. Там те посочват изрично в документите за кой пациент е предназначена дозата. Абсурдът продължава и с това, че повечето хора знаят, че покупката на кръв крие риск и въпреки това са готови да купят.
Специалистите по кръводаряване подчертават, че кръв трябва да се дарява на 2 месеца, докато при платените донори се изчаква едва две -три седмици. За това и често кръвта им е негодна. Освен това те крият и свои заболявания.
Обикновено, доставената по този начин кръв, след като попадне в центровете и се изследва, се налага просто да се изхвърли, но абсурдната търговия продължава. Основната причина е липсата на кръводарители, но без заплащане. През изминалата година в Бургас те са 6 390 души, при необходим минимум 11 хил.