Бабинден е

Днес празнуваме Бабинден по стар стил. През 1951 г. е обявен за Ден на родилната помощ, по нов стил той се пада на 21-ви януари.

Празникът е много древен. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. В далечното минало жените са раждали в примитивни условия, често в колиби, юрти, землянки или дори на път във временни убежища. Първескините обикновено са били съвсем млади и напълно неопитни. Раждането е било тайнство, никой не е трябвало да знае за часа на раждането, щото булчето да не се мъчи дълго или да не бъде урочасано бебето. Дори повикването на тези много ценени тогава жени е ставало тайно. По тези причини родилна помощ е оказвана от подготвени и опитни в манипулациите по израждането жени, било от рода на родилката, било от селището.

Утвърдилите се в този занаят са били наричани селски или градски „баби” (което не е означавало, че задължително са били от третата възраст). Затова и почти сакралният акт е наречен бабуване. От по-далечни места са били докарвани с каруци.Те по всяко време, в нощ или в мраз, не са отказвали и не са жалели нито време, нито усилия. В много селища „бабите” са имали ангажименти и след раждането („хващането”) на детето. Първо “бабата” му е връзвала пъпчето и го е изкъпвала. После в продължение на една седмица, обикновено до падането на пъпчето, пак тя е къпела бебето сутрин и вечер. След това тази хигиенна процедура задължително е поемана от свекървата чак до 40-ия ден. “Бабата” през тази седмица вече е узнавала името на новороденото, дадено от бащата. В хунобългарското общество до 11 век то е трябвало да се пази в тайна, която „бабата” също е била длъжна да не разкрива никога, то е ползвано само в най-близкия семеен кръг, пише burgasnews.com.

Често в далечни времена на нея се налагало да оказва и медицинска следродова помощ с билки и други народни средства. По някои краища „бабата” е носила със себе си изсушени цветове на повторно цъфнали през късна есен плодни дървета, за да приготвя приготвя считаната за особено целебна за родилките отвара "от повторка".

Ето основната част от народната обосновка на важността на този чисто женски празник, провеждан обаче в нечетен, „мъжки” месец. Празникът е провеждан съгласно местните обичаи и, естествено, има много разновидности. Общото е обредното поливане на „бабата” и в празничната трапеза в дома й. В рани зори, задължително преди изгрев, майките с деца до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлите с водата пускат стръкове здравец, в по-късни времена и босилек. С калъп сапун и нова кърпа след това се отправят към дома на бабата да й "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или най-често на прага.

Всяка булка подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с кърпата. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с червен и бял конец, всъщност с "мартеничка". Често при поливането „бабата” е трябвало да хвърли с шепите си вода нагоре и, като подскочи три пъти, да извика: "Да рипкат децата, да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!" По обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома й. Храната обаче те си носят - пресни погачи, баници, варени или печени кокошки, бъклици с ракия или вино. Женската рода на „бабата” подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл.

Влечугане (къпане) на „бабата” се среща само в отделни селища в България. Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. Срещнат обаче случайно някой мъж, скъсват го от закачки с пиперлив характер.