Повече от 670 000 българи у нас работят, но въпреки това тънат в бедност, съобщи пред 24 часа Виолета Иванова, специалист в Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ. Това са 30,5% от наетите в държавата 2 199 445 души.
Възнагражденията им са под 75% от средната работна заплата в страната. Варират от 313 до 494 лв., което практически им позволява да си купят само най-евтината храна и да платят неотложните за дома ток и отопление. 18 икономически сектора от общо 96 бълват работещи бедни, сочат изследванията.
Най-тежко е положението в почистването на сгради, чистенето на машини, на влакове, автобуси, дератизацията на кораби, озеленяването. Там възнаграждението е приблизително 313 лв. при 699 лв. средна заплата за страната. В подобно положение са и наетите в т.нар. други персонални услуги - пране, химическо чистене, част от фризьорки, козметички, масажистки, маникюристки и педикюристки, гримьорки, персоналът в студиа за татуиране и пиърсинг, ваксаджии, портиери, пикола, част от персонала на бюрата за запознанства и услугите по осигуряване на компаньонки на секстелефони.
В този сектор наетите са 11 132-ма, средното възнаграждение - 371 лв. Най-много са бедните в търговията на дребно - 204 935. Следват производството на облекло, ресторантьорството и хотелиерството. Работещите бедни са сравнително постоянен контингент през последните години, твърди специалистката. В повечето от тези критични сектори има 5-6% ръст на възнаграждението спрямо миналата година, но в обслужването на сгради и озеленяването например то пада с 1,6%, ав другите персонални услуги - с 9,7%.
Причината е, че в кризата част от фирмите работят на забавени обороти или са изпаднали в несъстоятелност. В други отрасли като производството на дървен материал заплатата се е качила с 11,3%, но паралелно заетите намалели с 14,3%. Има и куриозни сектори, в които, въпреки че заплатите се топят, наетите се увеличават, обяснява Виолета Иванова. В търговията на дребно например се поддържа сравнително ниско възнаграждение - средно 508 лв., но през второто тримесечие на 2011 г. наетите са се увеличили с 9,3% спрямо първото. В сравнение с миналата година пък ръстът на персонала е 18,4%. В растениевъдството, животновъдството и лова средното възнаграждение също не се отлепяло от 494 лв., но пък наетите се увеличили с 2,3% в сравнение с март тази година.
Работещите бедни нямат особен шанс, като се има предвид факта, че заплатата продължава да бъде основният източник на доходи у нас, твърдят от ИССИ на КНСБ. Тя формирала 52,5% от общия доход на домакинствата. В сравнение с миналата година тежестта на възнаграждението в общия доход дори се увеличила с 2,2% за сметка на пенсиите, които намалели, и печалбата от собственост, която се редуцирала с 9%.
През септември 27,5% от домакинствата у нас живеят под абсолютната граница на бедност от 199,52 лв., сочат данните на ИССИ. С под 270 лв. на човек от домакинството са 47%, а едва 10,8% успяват да си осигурят над 531 лв., колкото са нужни за нормален живот. На минимална заплата 270 лв. се трудят 118 646 души, което е 5,4% от всички наети. Става дума за твърд ангажимент на пълно работно време. Въпреки увеличението през септември най-ниското възнаграждение у нас сега е 38,6% от средната заплата. В Европа тя е 40-50% от средната, каза Иванова.
Същевременно от 2009 г. насам стоките от първа необходимост са поскъпнали значително над отчетената инфлация за периода, което намалява покупателната способност на минималното възнаграждение при базови хранителни продукти. Така например, докато през март 2009 г. една минимална заплата е стигала за 205 хляба "Добруджа", през септември 2011-а с нея могат да се купят 173. Намалението при кравето сирене е 8 кг - вместо за 46 тя стига за 38 кг. С минималната заплата човек вече може да си купи 116 кг захар вместо 146, както е било преди 2 г., и 74 бутилки олио вместо 103.
Секстелефонистки се разписвали срещу 313 лв. на месец
- 04.11.2011 | 06:40
- 1366