Божидар Димитров е получил графика от ХV век от българин, живeeщ в Италия. На нея е изобразен главният храм на Католическата църква в Рим „Сан Пиетро” (Свети Петър б.а.), съобщиха от НИМ.
Този храм, построен в ІХ век е съборен през ХVІІ век, за да се издигне съвременната катедрала. От пръв поглед си личи, че „Сан Пиетро” от ХV век в Рим е първообраз на Голямата базилика в Плиска. И това се отнася не само за централната сграда на храма, но и съпътстващите я постройки. Включително и прословутият свещен кладенец в центъра на атриума, жилищата на архиепископа (на Рим в случая) и няколко монашески жилища, прилепени за северната страна на храма, както е и при нас в Плиска.
За българските археолози тази прилика не е особена изненада. Известно е, че строителството на Голямата базилика е започнато в 865 г., когато българската църковна област се управлява (до 870 г.) от Папството. Известно е, че Рим изпраща за ръководител на българската църква архиепископ Формоза Портуенски. Нормално е да се помисли, че започвайки да строи катедралната църква на България, той ще ползва плановете на една прочута църква, смятана за център на християнството.
Единствената разлика е, че в римската „Голяма базилика” атриума (двора с колонадата) е с квадратна форма, а в Плиска е с удължен правоъгълен план. Това, очевидно е направено с цел да се задоволи амбицията на цар Борис І, България да има най-голямата църква в Европа.