"Спрете, тук се разминахте. Хайде отначало! Браво, получава се, но трябва още” Тези реплики на диригента доц. Крикор Четинян музикантите и хористите от вокално-инструментален оркестър “ПроАрте” чуват десетки пъти по време на репетиции.
72-годишният пловдивчанин държи всеки тон и звук да са точни. Одобрителните му думи “Eто, това е!” прозвучават след изтощителни часове, пише в. "24 часа".
Самият маестро полага огромни усилия, тъй като страда от паркинсон и е трудноподвижен. Заради болестта често събира хористите в дома си, който се превръща в концертна зала.
С музикантите репетират заедно в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, където дълго време е бил преподавател.
“Работата го държи жив От нея черпи сили”, казват за него от “ПроАрте”.
По мнение на специалистите пловдивчанинът е един от най-добрите ни хорови диригенти. В продължение на 14 г. е ръководил пловдивското певческо дружество “Ангел Букорещлиев”. Преди да стане негов диригент, маестрото натрупал опит с различни армейски състави.
“ДНА беше моята голяма школа. През втората година от войниклъка си ръководех хор, естраден оркестър, група за частушки. Четях много нощно време, спях малко”, разказва доц. Четинян.
След уволнението кандидатствал в консерваторията и се класирал първи в специалността “Музика”. Във II курс попаднал в специалния хоров диригентски клас на проф. Георги Робев, който изиграл важна роля за изграждането му като професионалист.
По време на следването си Крикор Четинян работел от първия до последния ден. Баща му починал, когато бил на 15 г., майка му боледувала вкъщи, а брат му едвам успявал да се издържа с ниската си заплата.
“Трябваше да разчитам на себе си. Докарвах си пари, акомпанирах на певци и инструменталисти, бях хор-майстор в най-известните състави тогава”, обяснява доц. Четинян.
В консерваторията ръководел студентския хор от вокалния факултет. В него по онова време бил и сегашният шеф на Софийската опера Пламен Карталов, както и други, които се прочули впоследствие - Тиха Генова, Мари Крикорян, Димитър Станчев, Любомир Дяковски, Божидар Лазаров.
През 1971 г. Четинян се прибрал в Пловдив, където бил назначен за диригент на певческото дружество “Ангел Букорещлиев”. Негов преподавател от консерваторията го предупредил, че хористите там не търпят млади кадри. Задържали се не повече от 3 г. и или напускали, или ги уволнявали със скандал.
“В дружеството пееха около 120 души. Бяха със самочувствие, тъй като повечето ръководеха местни хорове, но имаше и певци с други професии като обущаря Диньо Динев, който стана солист в операта”, разказва доц. Четинян.
Посрещнали го на нож. На първите репетиции присъствали по 4-5 хористи, останалите бойкотирали. Маестрото бил упорит и провеждал заниманията дори само с един човек.
“Самодейният колектив е образец на самоуправление. Ако не те искат, просто не ходят на репетиции”, посочва диригентът. В крайна сметка певците се върнали в залата, но не след дълго Четинян си навлякъл гнева им, тъй като директно казал на някои от по-възрастните, че гласовият им апарат вече е износен.
След като изкарал специализация в Московската държавна консерватория, се завърнал с нови знания и идеи. През 1976 г. певческото дружество “Ангел Букорещлиев” направило фурор на международния хоров конкурс във Варна. Обиколили почти цяла Европа, навсякъде печелили престижни награди. През 1983 г. на Четинян е присъдено званието “заслужил артист”.
Две години по-късно напуска “Ангел Букорещлиев” и се посвещава изцяло на женския камерен хор на Академията за музикално и танцово изкуство, в която преподавал. С момичетата, както ги нарича доц. Четинян, прославили България по света. Спечелили 8 първи места и златни медали на авторитетни конкурси.