Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров изрази мнение, под формата на отворено писмо към медиите, относно трагедията в Париж.
Атентатът срещу "Шарли Ебдо" и последвалите реакции в планетарен мащаб бяха повод и у нас за масови сутрешни и късноследобедни словоблудства на звани и незвани "специалисти" по въпроса. А защо поставям "специалисти" в кавички? Защото, с редки изключения /проф. Чуков и още един-двама/, установих, че те не са чели доктрината на исляма - "Свещения коран", и търсят причината за станалото в социалните условия на ислямското население в Европа, Близкия изток и Африка, във война на християнството и исляма и т.н. Но не и в главното - в това, че Ислямът е зле опакован в религиозна форма политически проект, пише Димитров.
Този проект има за стратегическа цел овладяването на политическата власт както в отделни държави, така и в целия свят, които трябва да приемат не само вярата, но и законите, произтичащи от религиозната доктрина. Иначе казано, всичко онова, което днес прави една партия или една световна идеология - комунизмът, да речем. В този смисъл между проекта "Мохамед" и проекта "Бареков" няма никаква разлика, освен историческата дистанция. Разбира се, Бареков бе по-скромен - за разлика от Мохамед той не искаше да управлява света, а само България. Всъщност, кой знае, утре може да управлява Европа, продължава историкът.
Та това става в Париж. Епизод от войната между цивилизациите. Но не между ислямската и християнската цивилизация, а между два политически проекта за бъдещето на света. Този на демократичния светски проект на Северното полукълбо, обхващащ освен Европа - и САЩ, Канада, Украйна и Русия, и тоталитарния свят на ислямския халифат /всесветска ислямска държава/. Свят, в който няма свобода на словото, правораздаването е по закони от 634 година, а женската част на човечеството е без каквито и да е права. Първият свят е моят свят. Има си и той много недостатъци, но все пак е в пъти по-добър от другия. Затова аз съм готов да се бия за него. И с молив и с химикалка, и с калашник, завършва обръщението си проф. Димитров.