Обгорелият в огнения ад в Сандански 48-годишен Николай Попстоилов претърпя тежка операция на ръцете и краката.
Майката на пострадалия мъж се върна снощи от столичната клиника „Пирогов”, след като лекарите са отказали да я оставят като придружител, тъй като синът й е в реанимация. Николай ще претърпи серия пластики за възстановяването си. В изповедта си пред в. "Струма" майката разказа за драматичната съдба на сина си:
Откакто разбрах какво се е случило със сина ми, кръвното ми е 180 на 100. Синът ми претърпя в "Пирогов" много тежка операция на ръцете и крака. Те са изгорели най-много, състоянието на крайниците му е критично. Успях да го видя след операцията само за 5 минути. Той беше в пълна упойка и целият бинтован - чак до шията. Доктор Хаджийски ми каза, че синът ми ще проходи до месец. Исках да остана придружител, но не ми разрешиха, тъй като синът ми е в реанимация. Предстоят му още много операции, както и пластични - ще присаждат кожа от здраво място по тялото на изгорелите места на сина ми. Той вероятно ще остане в "Пирогов" поне 1 месец.
Онзи ден, когато една моя съседка дойде и ми каза, че Колето е в болница и се е самозапалил, изпаднах в ужас. Веднага му взех дрехи и хукнах в болницата в Сандански да го търся от отделение в отделение. В болницата срещнах една позната санитарка, която ми каза да попитам в приемното отделение къде е синът ми. Дежурната сестра там ми каза, че той е транспортиран в София.
От 10 години съм вдовица. Сама се грижа за Николай. Мъжът ми Андон беше бояджия и докато беше жив, ми беше по-леко, защото ни помагаше. Николай ми липсва много, защото той ми е другар, живеем сами двамата. Другият ми син е семеен, дъщеря ми също, тя е медицинска сестра в кардиология в софийска болница.
Николай има проблеми с говора. Оттам е много изнервен, защото много често иска да каже нещо, но не може да го изкаже. Като беше по-малък, се качваше на автобусите за село Плоски и отиваше при баба си. Търсехме го с часове. Свекърва ми Аглика, която вече е покойник, живееше там. Тя го гледаше, докато работех в "Братски труд"-Сандански. Сега съм пенсионерка - от 18 години.
Колето по цял ден обикаляше в квартала, където живеем. Никога не е създавал проблеми. Той не пие, не пуши, не краде. Редовно обичаше да ходи в черквата "Св. св. Козма и Дамян", която се намира близо до къщата ни, където се е запалил от кандилото.