На въпросите ми какво работиш в завода в Горни Лом, съпругът ми Румен отговаряше: "По-добре да не знаеш какво". Това сподели през сълзи 41-годишната му съпруга Кристина Ръбина, пише "Стандарт".
В трагичната сряда Румен излязъл от къщи в 13 часа - тогава минавал микробусът, който ги превозвал от Монтана до завода в Горни Лом. Когато бил първа смяна, ставал в 4 часа, защото превозът тръгвал в 5 часа. От 1 часа миналата нощ тя го чака в Горни Лом да излезе от взривилия се завод. 44-годишният Румен постъпил в завода преди два месеца и половина. Останал без работа, а имат студент на 21 години. Трябвало да го издържат и Румен започнал в завода за боеприпаси. "Съзнаваше, че това, което работи, е опасно. Често го питах какво работиш точно, а той ми отговаряше: по-добре да не знаеш. Смъртта му е толкова неочаквана, че не мога да я приема за истина", каза покрусената Кристина. Отскоро тя останала без работа. Досега са разчитали на парите на Румен. Те не били много - последния месец донесъл само 250 лв., защото нямали работа. Какво ще правят отсега нататък, пита се и плаче младата жена.