През тази година за първи път в 136-годишната история на Третата българска държава правителството няма да отпусне пари за планови археологически разкопки. Това означава, че няма да се проучват столици като Плиска, Преслав, Трапезица, Царевец, древни областни градове като Силистра, Калиакра, Несебър, Созопол, импозантни римски градове като Дебелт, Рациария, Нове, Никополис ад Иструм и т. н., заявява в позиция директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.
Той обяснява, че планови разкопки означават проучване на находки, значими от гледна точка на научната информация и на техните качества. Димитров посочва, че в дискусиите е било споменато, че държавата за разлика от днес е намирала пари за разкопки дори по време на войните и че дори тогава са намерени забележителни съкровища. Той разяснява, че по време на войните учените са били мобилизирани и обединени в разузнавателен отряд под началството на проф. Богдан Филов - тогавашният директор на Националния музей, наречен тогава Народен. Разкопки са правени главно в новоосвободените територии.
Най-голямата находка е при разкопките край с. Требенище, Охридско. Намереното там съкровище, освен множество сребърни и бронзови съдове, съдържа и две златни маски на илирийски владетели, посочва историкът. Като друг пример той дава златно прабългарско съкровище, състоящо се от коланни токи, което е открито край село близо до Чаталджа. Археологически разкопки са правени и в Онгъла - огромния /48 кв. км/ прабългарски военен лагер край с. Никулицел в устието на Дунав, както и на други места, допълва Божидар Димитров.