Политическа партия „Зелените“ и Реформаторския блок политизираха протестите за Кара дере. С тях те си откриха предизборните кампании в центъра на София. Двете партии правят „политическа дъвка“. На протестите се появиха Борислав Сандов, Андрей Ковачев от партия „Зелените“, Радан Кънев, Ваньо Шарков от Реформаторския блок, Евгени Михайлов, Даниел Смилов и др. Това становище изразиха от Национално гражданско сдружение „Природата за хората и регионите“.
"Хора от кръга „Капитал“ също се появиха на протестите. Припомняме, че на последните избори българския избирател не гласува доверие на нито една от тези партии и те дори не прескочиха бариерата от 3%. Зелените, които се бориха за държавна субсидия дори изкараха срамните 0.7%. Интересен момент е кой ги финансира и дали зад тях не стои олигархията. Не е ясно кога работят всички тези хора и как се издържат. По цял ден пишат в блогове и чатат в интернет.
Зелените използват целия си арсенал от неправителствени организации в неправителствения „екологичен” сектор с цел лично облагодетелстване. Те се занимават с екология единствено за да пълнят джобовете си чрез източването на държавата и на европейските екологични фондове както чрез проекти, така и чрез екологичен рекет. Групата, е позната на българите като „Зелен октопод” с лидер сдружение „Зелени Балкани”.
Съвсем умишлено и с определена цел тя е разширила дейността си чрез екологичните сдружения „За земята” и „За да остане природа в България”. Разбира се, това най-напред е председателят на „Зелени Балкани" и на „Асоциация на парковете в България" Тома Белев, както и неговата съпруга Весела Кавръкова, представител на WWF - Световен фонд за дивата природа в България. Другият е Андрей Ковачев, председател на сдружение „За земята" и съпредседател на партия „Зелените", както и неговата съпруга Катерина Раковска - също от WWF. Третият е Петко Ковачев - член на коалиция „За да остане природа в България" и на партия „Зелените", както и Петко Цветков от фондация „Биоразнообразие”. Този кръг от свързани лица упорито се опитва да се представя за единственото и най-значимо лице на екологичната общност в България.
Те извършват и екологичен рекет. Например чрез участието на Андрей Ковачев във Висшия екологичен експертен съвет към Министерството на околната среда и водите, и Екатерина Раковска като член на Комитета по наблюдение на оперативната програма „Околна среда”. Другият важен в този рекет фактор е и Тома Белев от „Асоциация на парковете в България". Тези „зелени” се самофинансират, като оказват натиск и влияят върху всички инвестиционни проекти в България, независимо дали са частни или публични. Със сериозното финансиране на зелените се развихря истинска вакханалия по заснемане и регистриране на зоните за „Натура". Съвсем целенасочено са включени всички подходящи територии за развитие на летен и зимен туризъм. Целта била „тотален контрол върху всички инвестиционни намерения и същевременно усвояване на още средства, защото годишно 8 млн. лева са определени за мониторинг върху зоните за „Натура".
Тези пари също се получават от „Зелени Балкани". Още тогава се заговори за „зеления октопод”, който и досега плаче за проверка.
Простата сметка показва, че роднинският зелен октопод усвоява над 10 млн. лв. годишно от „полезните” си за природата дейности.
Очевадно е например това как „Зелени Балкани” усвояват средствата от европейски програми чрез проекта за развъждане на лалугери в региона на град Сливен. Този прословут проект, спечелен от сливенския парк „Сините камъни” и реализиран от „Зелени Балкани”, е на стойност 500 хиляди лева. Парите са от Европа и са по оперативна програма "Околна среда”. По план той се реализира за три години в две високопланински местности с обща площ от 230 хектара.
Лалугерите са само оправдание за ограбването на парите.
В проекта е записано, че цялата тази площ ще се изчиства с резачки от двама човека в продължение на 10 месеца. Вторият етап включва, забележете, оформянето на две пасища за две стада от по 200 овце. Тези лалугери били нужни на цели две семейства белоглави лешояди, внесени от Испания. Те пък са внесени по друг проект - за запазване на грабливи птици, за което са отпуснати пари по друга програма. Засега неизвестно колко са и кой ги е получил.
Скандално е, че само пренасянето на лалугерите, ако въобще е имало такова пренасяне, е струвало около 50 000 лева. В сметката са включени и цените за високопроходим автомобил с ремарке.
Изпълнителите на проекта твърдят, че са уловени около 200 лалугера, но кой ги е ловил, откъде - не е ясно. Освен това не се знае дали на тези площи днес има поне един лалугер. За сметка на това обаче при изпълнението на проекта е включено изграждането на две кошари, две наблюдателници и един информационен център. Реалната сметка показва, че издръжката на един оцелял лалугер струва около 2500 лева за месец. Толкова, колкото е издръжката на 20 български пенсионери", се посочва още в становището.