31-годишната самотна майка от Хасково Румяна Георгиева гладува ежедневно, за да не вземат социалните детето й. Младата жена се опасява, че ако дойдат на проверка служителите от Агенцията за закрила на детето, ще й вземат 2-годишната рожба Аслъ. Макар и неграмотна Румяна осъзнава, че детето не живее в идеалните условия и това може да стане повод държавата да се намеси, въпреки че момиченцето е добре нахранено, облечено и се отглежда с любов. Майката се обрича на глад, защото с мизерните 135 лв. на месец, от които - 100 лв. майчинство и 35 лв. детски, може да изхрани само рожбата си, пише "Монитор".
Парите обикновено свършват доста преди края на месеца като почти до стотинка отиват за памперси и храна. Повече няма. Румяна иска да работи, но няма кой да гледа й детето. Иска да го даде на градина, но най-близката забавачка до къщичката във вилна зона Каменец е на 3 км по черен път. Детенцето не може да върви толкова, а е тежко, за да бъде носено на ръце от слабичката като вейка майка. Жената няма и пари за таксата за градина.
От кръга на безизходицата засега я спасява съседът й Лютви Салимолу. Миналата година човекът платил веднъж 480 лв. и 240 лв. сметки за ток, за да не я остави ЕВН на тъмно. Съседът купил и дърва, за да може детето да е на топло.
Трогнати от безизходицата на майката помагат и други съседи от вилната зона - някои с дрехи и одеяла, други с храна. Мъж, който не пожелал да се представи, купил телевизор.
Гладът на 31-годишната майка е ежедневен. Единственото, с което го прогонва, е топлата храна веднъж на ден, която се раздава безплатно от социалната трапезария на ресторантьора Николай Траилов. За да стигне до града и храната обаче,
Румяна трябва да върви 2 часа пеш през преспите с детенцето на ръце. През зимата обаче това е невъзможно.
Драмата на Румяна започва преди малко повече от 2 години. Дотогава тя пасяла овцете на комшията Лютви. Била честна и работлива, хвали я той. Обаче се залюбила с един негодник. Той и прави дете, но после я изоставя, когато бебето е на 40 дни. Оттогава мизерията е третият член на иначе щастливото семейство.
Доскоро майката не получавала и горивна помощ през зимата. Била неграмотна и не можела дори да си напише молбата. През тази година за пръв път държавата й отпуска безплатно топло, след като синът на комшията й попълва документите и ги носи при социалните. Румяна никога не е ходила на училище, понеже собственото й семейство я гони като малка. Бащата решил, че тя е дете от друг, а майка й не се противопоставила. От 13-годишна момичето работи какво да е и оцелява. Сега единствената й мечта е малката Аслъ да може да ходи на градина и училище, за да стане по-добър човек. Не се вижда обаче как може да се случи. Въпреки крайната си бедност Румяна няма право на общинско жилище. Единственото, може би от гузна съвест, останало от семейството й, е вилата в Каменец, която обаче се води на нейно име. Това я прави собственик и според общинската наредба я вади от списъка на кандидатстващите за общинско жилище.