Севернокорейският лидер Ким Ир Сен се зареждал с "виагра" от Сливен. Дядото на Ким Чен Ун черпел сексуална мощ от яйцата на рядката птица кеклик. Това разказа Марин Георгиев, бившият шеф на стопанството за кеклици край Сливен, пише "Стандарт".
"Аз лично продадох яйцата на дипломат от Северна Корея. Той дойде сам и първоначално го помислих за шпионин", спомня си бай Марин."Беше самият край на 1985 г. Когато видях, че волгата има дипломатически номера, реших, че е шпионин, защото наблизо има военни поделения, а по това време имаше подобни случаи. Той обаче ми заговори на български език и каза, че идва да купува яйца от кеклици. Разтвори сакото си и видях пачки с пари - валута и български левове. Веднага звъннах в Българския ловно-рибарски съюз, на чието подчинение бяхме ние, и разбрах, че имам разрешение да продавам. Дипломатът носеше и долари, но плати в левове,
а аз му дадох фактура", разказва 64-годишният днес бай Марин Георгиев. Той поканил корееца да разговарят в канцелария на стопанството.
„Оказало се, че дипломатът е завършил Лесотехническия институт в София, където братът на бай Марин е преподавал. "Светът е малък. Брат ми се оказа любимият му преподавател. Тогава кореецът се отпусна и ми каза, че яйцата са лично за първия партиен, държавен и военен ръководител на Северна Корея по онова време - Ким Ир Сен. По-късно от публикации от нашата преса разбрах, че тези яйца помагали за сексуалната мощ на мъжа. За съжаление след време този епизод си преписаха хора, които нямат нищо общо със случката, а я научиха от мен", разказа бай Марин.
Като ветеринарен специалист той бърза да обясни що е то "кеклик". Птицата е единственият дивеч в природата, който има бяло месо. Затова и кеклиците са толкова търсени за ловците по цял свят. Ловът на подобна птица се счита за царски, защото изисква висш пилотаж на авджията и много опит.
Изключително е пъргав и трудно се отстрелва, обяснява бай Марин. В стопанството край Сливен се отглежда т. нар. планински кеклик, който е малко по-едър и стига до 800 грама. Край Хасково е имало стопанство за т. нар. харманлийски кеклик, който е с около 150 грама по-лек.
Бай Марин се гордее с работата като първи директор на стопанството край Сливен, което официално е открито на 29 октомври 1985 г. "Генерал Христо Русков, който беше шеф на Българския ловно-рибарски съюз, ни постави задача да произведем хиляда кеклици до края на годината, а ние успяхме да произведем 11 000. На следващата вече стигнахме 40 хиляди, което беше изключително постижение. По мое време, женската снасяше по 40 яйца, а в природата - само 15. Самото яйце тежи 14 грама. Гледа се на етапи - първите 20 дни в специални помещения, до 40 дни във волиери, а след това се пускат. Всяка година основното стадо се подменя", разказа ветеринарният специалист, който се гордее и със службата си на граничар като войник.
Първото голямо предизвикателство пред него е било осигуряване на вода за стопанството. "За да имаш производство на птици, ти трябва много вода, а при нас нямаше нужните количества. Като запасняк в сапьорния полк, който беше в непосредствена близост до стопанството ни, реших тях да помоля за помощ, защото знаех, че имат много техника и работна ръка. Тогава командирът на полка полк. Данчев извика един капитан, с когото решихме проблема. Оттогава е и приятелството ми с този капитан станал генерал, а днес кмет на Сливен.
За мен Кольо Милев е човек на действието, с когото общината само може да се гордее", казва Марин Георгиев. Само за седмица капитан Милев осигурява нужното количество вода за кекличевото стопанство. По-късно Българският ловно-рибарски съюз му дава званието почетен член и ловец. През годините работата свързва не еднократно Марин Георгиев и Кольо Милев. След напускането на стопанството бай Марин има период, когато работи в сапьорния полк, а днес е специалист в отдел "Екология" на община Сливен.
Георгиев обяснява, че кекликът е първи братовчед на яребицата. За съжаление обаче сега се произвеждат повече яребици, отколкото кеклици. С гордост показва дипломната си работа на тема, свързана с "царския дивеч". Гордее се, че по негово време стопанството е изнасяло птици за Италия и е сключвало договори с всички ловно-рибарски дружинки в Югоизточна България. "За отстрел на един кеклик
чужденците плащаха по 38 марки.
Отделно валута идваше за транспорт, куче, спане и т.н. Ловният туризъм си беше сериозно перо като източник на валута", обяснява бай Марин.
Наскоро ветеринарният специалист разгада опит за далавера на фирма, имаща договор с община Сливен. Оказа се, че търговското дружество иска да получи два пъти пари за кастрация на мъжко куче. "Хванахме ги по импланта, който беше в кучето", обяснява Марин Георгиев, смеейки се.