"На протеста през 1997-а година имаше полиция, имаше ни и нас. И полицаите и хората бяха нервирани. Дойдоха някакви полицаи и ми казваха: "Бягай". Аз казах: "Няма да бягам" и те започнаха да ме бият", спомня си финансистът и участник в протеста на 10-ти януари 1997-а година Мартин Заимов в интервю за предаването "Преди всички" по БНР.
"Струва ми се, че ако нямаме необходимия ресурс няма как да се очаква да направим нещо. Ние сме общество, което не е така модернизирано, както други общества. Трябва да има достатъчно много хора, които да разглеждат това минало между 1945 и 1990 година като нещо лошо и страшно. На нас ни трябва повече време за модернизация. Когато говорим за политика, за смисъла на институциите, за бъдещето на обществото, за кое е добро и кое зло, няма място да се говори за пари. Парите са инструмент на чистия разум, а в обществото става дума за емоции, за морал за етика- неща, които не се мерят с пари", обясни той.
"25 години обществото като цяло не успява да изгради убедителен разказ за 50-те години комунизъм. Много малко хора се интересуват от сюжета, много малко хора често го отразяват. Няма как по този въпрос, който касае всички хора, няма как да се вмени по-голяма отговорност на политиците, която те могат да поемат. Политиците са еманация на обществото като цяло. И ако обществото като цяло, ако нашите хиляди учители по история не се чувстват отговорни да разкажат на децата истината за това минало или по-скоро те често имат съвсем различна истина, такава, с каквато аз не бих се съгласил, тогава няма как да се очаква от политиците да имат друго отношение към един конкретен период, много кратък от 1996-1997-а година, който е следствие от по-дългия 50-годсишен период. Сегашните протести са всъщност част от процеса на очовечаване на обществото, защото онова време беше едно античовешко време", каза още Заимов.