Болна от рак жена взима заем от 2750 лв., дължи 12 000 лв.

Болна от рак жена взима 2750 лева от кредитна институция в Пловдив в момент на затруднение. Първоначално останала с убеждение, че ще върне 6000 лева срещу изтеглената сума, според договора обаче дългът й е близо 12 000 лева, информира БТВ.

Потърпевшата се оплаква от измама и твърди, че документът е бил допълнен от служител без нейно съгласие, което е утежнило положението й. По думите й в договора бил записан по-дълъг срок за връщане на парите.

От компанията казват, че сумата е отпусната за най-дългия период по желание на клиента. Това е и причината за високата лихва, с която според тях жената е била запозната предварително.

Случая коментираха финансови експерти, които откроиха два основни проблема при отпускането на бързи кредити – слабата информираност на потребителите и липсата на ефективен надзор.

„Информираността на потребителя при сключването на договора е много малка при този вид кредити. Към тях обикновено прибягват хора, на които е отказан кредит от банки. Най-неприятната ситуация е, когато човек е болен”, заяви Богомил Николов от „Активни потребители”.

Според Иван Стойков - анализатор Moitepari.bg, всеки сам преценява дали условията по конкретния кредит са му изгодни, но „в някои случаи човекът няма друг избор, освен да го вземе за по-дълъг срок”.

Председателят на УС на Българска асоциация за потребителски кредити Валентин Гълъбов открои няколко въпроса, на които трябва да получи договор всеки потребител – колко пари взима, колко ще плаща месечно, колко общо ще върне и какви ще са санкциите, ако просрочи. Хора в затруднение обаче според него не се интересуват от тези неща, защото бързат да получат парите.

Идеята на БСП да бъде поставен таван на лихвите по кредитите от 30%, Николов коментира така: „Без ефективен надзор няма как да стане”. Той даде за пример приетата от ЕС директива за потребителските кредити над 400 лева, която не се спазва. Тя задължава всеки потребител да получи таблица с разходите по кредита са, която обаче на места не се предоставяла. Проблем имало и с хипотезите при невъзможност кредитът да бъде обслужван, където при ден закъснение влизали различни наказателни процедури.

Валентин Гълъбов допълни: „Потребителското кредитиране е добре регламентирано в момента. За лихвите 30 или 40%... какъвто и да е таванът въпросът е в контрола. Всяка финансова институция работи не само със собствени пари и има пазарен механизъм, по който се предлагат кредитите. Въпросът е в информираността и правилния начин за поднасяне на информация”.