Въпреки че страната ни е на едно от първите места в Европа по разнообразие на растителни и животински видове, част от тях изчезват завинаги, пише в. "Репортер".
Тюленът монах е един от тях. Той е дълъг около 2 м и стига до 320 кг в зряла възраст. Обитава пещери по морското крайбрежие. Храни се с риба и това е една от причините да е критично застрашен от изчезване – става жертва на рибарите, защото тюлените често късат мрежите им в опит да извадят рибата.
Последните сведения за тюлен монах, видян у нас, датират от 90-те години. Счита се, че такъв е видян и край бреговете на Аркутино през 2004 г., но това не е документирано със снимки.
В Червената книга има записани 19 бозайника, които са на път да изчезнат от територията на страната.
Друг сериозно застрашен от изчезване вид е черния щъркел. Той е малко по-малък от белия щъркел, който сме свикнали да виждаме. Черни са главата, шията, гърдите, гърбът и крилете му. Останалата част от перушината му е чисто бяла.
За разлика от белите си събратя, които обичат човешката компания, той живее в горите. Гнездото си строи върху дървета. Среща се в района на Ловеч, Монтана, Русе и Хасково. Смята се, че в Европа има около 6000 двойки от този вид. В страната ни има 383 вида птици, 100 от тях са защитени от изчезване и са записани в Червената книга на България. Девет вида птици вече са изчезнали от териториите ни.
Застрашени от изчезване са леопардовия смок, заедно с още 13 влечуги и 2 земноводни, както и сладководната риба Михалца, която е от семейство Трески, но обитава само студени и сладки води. Тя се среща в Дунав, но рибари сигнализират, че не са виждали такава риба от години.
Пясъчната лилия е едно от най-застрашените от изчезване растения у нас. Тя расте по бреговете на Черно море, на пясъка. Среща се в местностите Каваците, Иракли и Аркутино, между Ахтопол и Резово, както и в резервата Ропотамо.
Само за век популацията на една от най-величествените птици в България е намаляла до критичния минимум. В момента в България са регистрирани само 24 гнездящи двойки царски орел, докато в началото на XX век птиците са били близо 2 000. Човекът се оказва най-голямата заплаха за красивата птица. Точно заради това гнездата на царския орел се охраняват.
„Много усилия са нужни и много години работа, за да има постепенно нарастване на птиците. Царският орел е дългоживеещ вид, със сравнително нисък репродуктивен потенциал. Той отглежда между едно и три малки на година и то не всички гнезда са успешни всяка година”, обясни Светослав Спасов, ръководител на проект „Опазване на царския орел и ловния сокол в България" към Българското дружество за защита на птиците.