Всеки ден от Балканската война е подвиг. Това каза в предаването "Нека говорят" с Росен Петров по бТВ проф. д-р Генчо Начев, който е съавтор на книгата "Забравената война”, заедно с Красимир Узунов.
Проф. Начев обясни, че интересът му към историята датира отдавна. "За книгите „Забравената война” и "Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк” обаче голяма заслуга има познанството ми с Краси Узунов, той беше инициаторът и ме запали много по тази тема”, каза проф. Начев. Неговият дядо е служил в 23-ти пехотен Шипченски полк, наричан „лудият полк”, превзел форта Айваз баба на Одрин през Балканската война. „Както се казва, било им е лесно, защото не са знаели, че фортът е непревземаем”, каза проф. Начев.
Проф. Начев подчерта, че днес не познаваме много от паметниците, покрай които минаваме. Минаваме по улици, които не са ни известни – „Булаир”, „Чаталджа”, „Бунархисар”, „Лозенград”, "Люлебургас". Ако ги вземем като географски точки, може да говорим за духовните, или – за законните граници на България, каза проф. Начев.
По думите му – всеки ден от Балканската война е подвиг, като се започне от мобилизацията. Българите отиват на мобилизацията като на сватба. В мобилизацията се вижда, че няма значение социалният статус, религиозната принадлежност, всички са равни. В атака куршумът не избира адвокат, лекар, селянин, всички са били заедно и са водени от командири, които са били за пример, каза още проф. Начев.
Идеалът за обединена България, мисията – да дадат свобода на братята българи в Тракия, Македония и Родопите е изключително ентусиазиращ; това говори за нравствено величие. Командирите са давали заповед – пазете живота и честта на мирното население; независимо българско или турско. Убийството на бойното поле е свято дело и то не е престъпление; но убийството на мирно население е престъпление и то се наказва, както от Бог, така и от закона, припомни проф. Начев.
Всички сражения от Балканската война са впечатляващи; впечатляващи с героизма и със себеотрицанието, каза проф. Начев. По думите му – във войната - 87 000 са жертвите, 14 000 са убити на фронта, 19 000 са загинали от болести, около 300 – 4000 се водят безследно изчезнали, около 50 000 са ранени - каза той.
Всеки от нас е затворен в собствените си проблеми. Днес нямаме достатъчно силен идеал, който да ни обедини като нация. Трябва да спрем да чакаме - някой друг да ни направи живота по-хубав, каза проф. д-р Генчо Начев.