България става шумна, прашна и енергийно неефективна, сочат данните от Националния доклад за състоянието на околната среда в страната за 2011 г. Това коментира служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов, цитиран от БТА.
Като положителни тенденции министърът открои намаляването на емисиите на парникови газове, заради спрялата индустрия, доброто състояние на водите и повишаването на екологичното самосъзнание на българите. То е трудно измеримо, но ако протестите са мерило, то значи е високо, коментира Попов.
Като тревожен фактор той очерта високите стойности на фини прахови частици във въздуха, които могат да доведат до тежки здравни проблеми. По думите му, държавните институции и местната власт трябва да направят всичко възможно, за да променят тази картина.
Министърът апелира кметовете да се съсредоточат върху местните политики за ограничаване на прахта във въздуха. Икономическата ситуация не е извинение, заяви той.
Основни източници на фини прахови частици са транспортът и битовото отопление. По думите на Попов, обаче газификацията не е изход, тъй като е скъпа и приоритет трябва да е енергийната ефективност на сградите. Министърът изрази готовност да задвижи процесът за финансиране на граждански проекти за слънчеви бойлери и газови инсталации с пари от продажбата на държавни емисии.
Голяма част от ТЕЦ е на лигнитни въглища, което води до тежки замърсявания и високи стойности на серен диоксид, посочи Попов.
Според него част от тази евтина енергия се плаща със здравето на хората. Ако въглищната енергетика трябваше да плаща за здравните щети, които причинява, щеше да е четири пъти по-скъпа, цитира той наскоро направено изследване.
В коментар за повишената средна температура през последните 40 години у нас с 1,5 градуса министърът каза, че се разработва стратегия за адаптация към климатичните промени.