11% от българите признават, че биха гласували срещу заплащане, а 89% твърдят, че не биха взели пари при никакви обстоятелства. Това сочат резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи, проведено от Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).
4,7% от готовите да гласуват срещу заплащане посочват, че биха продали гласа си на всеки, който им плати (това са основно роми и необразовани хора, както и избиратели, които изобщо не биха гласували, ако не им се плати за това). Останалите 6,6% от готовите да продават гласа си твърдят, че биха взели пари само от партията, на която симпатизират.
Не е регистрирана зависимост между стандарта на живот на интервюираните и декларираната от тях готовност да гласуват срещу заплащане.
В началото на кампанията за парламентарните избори през 2009 г. 9,5% от имащите право на глас българи са заявявали, че биха гласували срещу заплащане, се казва в изследването.
71% от участвалите в изследване на обществено-политическите нагласи твърдят, че биха подали сигнал, ако станат свидетели на нарушения на изборите. Подобна позиция по-често от останалите заемат високообразованите респонденти, хората със стандарт на живот около и над средния и жителите на градовете областни центрове.
29% от интервюираните не биха сигнализирали, ако станат свидетели на нарушения в изборния ден. Това твърдят предимно нискообразованите, бедните, представителите на етническите малцинства и жителите на малките градове и селата. Именно в тези групи най-често се срещат хора, готови да гласуват срещу заплащане.
Ако изборите за Народно събрание бяха на 15 април 2013 г., със сигурност в следващия състав на парламента попадат ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака". Сериозни шансове да попадне в парламента запазва и Движение „България на гражданите“, сочат още резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи на НЦИОМ. Доколкото изследването е реализирано в самото начало на кампанията, по-нататъшният й ход ще бъде решаващ за КП „Демократи за силна България и БДФ“, както и за НФСБ, за да получат над 4% от действителните гласове.
Настоящото изследване регистрира тенденция към известно повишаване на електоралната подкрепа за Коалиция „Център-Свобода и достойнство“ (НДСВ и НПСД), за Коалиция от партии „ГОРДА България“, за РЗС и за ВМРО. Некоректно би било, обаче, в началото на кампанията да се правят прогнози за представянето на новоучредени партии и коалиции, които гравитират около и под изборния праг.
В настоящото изследване регистрираме запазване на основните тенденции по отношение на електоралната тежест на ГЕРБ и на БСП. За последните шест месеца ГЕРБ неизменно получава по-висока подкрепа от БСП.
Към 15 април регистрираме устойчиви в сравнение с март дялове на ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака”. Няма значима промяна и в разликата между първите две формации – ГЕРБ и БСП. Към 15 април тя възлиза на 6,4%. Данните показват, че сред гласувалите както за ГЕРБ, така и за БСП през 2009 г,. има немалко разочаровани от политиката на своите партии. ГЕРБ, обаче, има по-голям резерв от БСП, когато става дума за привличане на вота на бивши избиратели.
ДПС запазва третото място по електорална тежест. Не се променя и електоралната подкрепа за партия „Атака”. Почти без промяна остава и подкрепата за Движение „България на гражданите“, което дава шансове на тази формация да бъде представена в следващото Народно събрание.
Несъстоялата се коалиция между ДСБ и Съюз „Единство” не повлиява върху електоралната подкрепа за КП „Демократи за силна България и БДФ“. От година насам няма значима промяна и в електоралния дял на НФСБ.
Ако изборите за Народно събрание бяха на 15 април, за ГЕРБ биха гласували 23,9%, за БСП - 17,5%. За ДПС биха гласували 6,2%, за "Атака" - 5,2%, за "България за гражданите" - 3,1%, коалиция ДСБ и БДФ - 2%, НФСБ - 2%.
Настоящото изследване на НЦИОМ е регулярно планово в рамките на изследователската програма на Центъра и няма външен възложител. Изследването е извършено и финансирано от НЦИОМ и е публикувано на интернет страницата на Народното събрание – https://parliament.bg/ . Изследването е проведено в периода 10-15 април 2013 г. и е представително за пълнолетното население на страната.
По метода на полустандартизираното face-to-face интервю по домовете им са интервюирани 1120 пълнолетни български граждани. Подборът на респондентите в домакинствата е извършен по модифициран метод на Лесли Киш (най-близка рождена дата). Извадката е двустепенна, гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене. Настоящото изследване на НЦИОМ е осъществено по съпоставими методика на регистрацията и методика на извадката на НЦИОМ от 1990 г. досега.
Изследването регистрира обществено-политически нагласи към периода на провеждането му и няма характер на прогноза за изборните резултати. Съгласно чл. 137а от Изборния кодекс всички медии, използващи или коментиращи данни от проучването на НЦИОМ, са длъжни да съобщават и информацията, предоставена от Центъра в това каре.