Столична община смята да промени концепцията си за звуковите светофари за незрящи.
Оказва се, че честотите на звуковите светофари са много дразнещи и често биват повреждани нарочно от минувачите - тъжен извод, който днес беше оповестен от слепи деца, положили неимоверни усилия да озвучат светофарите по пътя до тяхното училище, предаде БНТ.
Отне им близо година усилия. И десетки молби, писма, телефонни обаждания. И най-накрая успяха - всичките светофари по пътя им до училище вече са звукови. Радваха им се, но кратко. Оказва се, че често се развалят или чупят. Звукът им не се харесвал на околните.
"Толкова трудно успяхме да извоюваме звукови светофари. Сега се оказва, че те пречат", сподели Калина Бонева.
"Рушат ги и в дъжда умират. От снега и дъжда просто спират да работят", допълни Виктор Асенов.
И вече са намерили решение - как да стане така, че да не пречат на околните. Голямата промяна обаче се нуждае от висока санкция. Така намериха пътя до кмета на София.
"Имаме една идея, която е с дистанционните. Примерно всеки незрящ има дистанционно и с това дистанционно, когато той стигне до светофара, да го пусне да пищи само докато минава", предложи Калина.
"Работещото нещо е звукът да бъде силен, но да бъде активиран с дистанционно", смята Иван Янев от спортен клуб за незрящи "Витоша".
Оказва се, че в общината вече са чули за тези проблеми и предложиха друг вариант. Зам.-кметът на столицата Любомир Христов сподели идеята бутон с платка да бъде инсталирана на самата светофарна уредба и да се инсталира от самия незрящ. Щом се натисне този бутон, се задейства звуковата система. Последва обаче логичният въпрос как незрящият ще разбере къде е този стълб и този бутон.
Според децата и двата варианта имат плюсове и минуси. И решиха да се допитат до всички като тях.
"Вие трябва да кажете кой е работещият вариант, аз затова предлагам да направим все пак пилотно един светофар, да го пробвате. Вече дистанционното е известно, вие ще го сравните и едва тогава ще говорим за масовост", каза столичният кмет Йорданка Фандъкова.
И така си тръгнаха, изпълнени с оптимизъм. И не само защото повярваха на обещаното. но и заради изключителното усещане, че гласът им се чува и участват в промяната, която ще им даде независимост.