Мъртви мутри от най-смутните времена на българския преход продължават да въртят фирми от оня свят. Това става ясно от справка в Търговския регистър, където имената им фигурират в различни дружества въпреки извършената задължителна пререгистрация. Тя приключи в началото на миналата година, а в същото време имената на вече покойни престъпни босове продължават да излизат като съдружници или управители, пише в. "Телеграф".
Сред най-фрапиращите случаи са тарторите на ВИС Георги и Васил Илиеви. Макар да е мъртъв от вече 18 години, Васил, който бе убит на 25 април 1995 г. на път за ресторант "Мираж", все още излиза като съдружник на легендарната бургаска дискотека "Ла Страда". За нея поне се отбелязва, че е преустановила дейност. Освен това още се води съдружник на бизнесмена Йонко Петров в "Шанс 93", която се занимава с транспортна дейност. Тя все още съществува, но имуществото й е било запорирано от компанията за вземане на задължения ЕОС Матрикс. Брат му Георги, който бе застрелян пред заведението си в Слънчев бряг, пък още се води съдружник на известен продуцент в компания, занимаваща се с реклама и снимане на филми. Подобно е положението и с Иво Карамански. Кръстникът на българската мафия, който намери смъртта си през 1998 г. на рожден ден, се води съдружник на регистрираната в "Банишора" фирма "Мултифарма", която се занимава с търговия на едро на лекарствени средства. Карамански също така е и съдружник на Венко Агонцев в управлението на "Корона саунд" - компания, която вече е преустановила дейността си. Същото важи и за фирмата "Сава Интернешънъл" Освен това разстреляният през 2003 г. Филип Найденов-Фатик все още се води сътрудник на Н.П.М.Ф., което е фирма за селскостопански продукти. Интересно е да се отбележи, че нито една от тези компании няма задължения към Националната агенция за приходите.
Само до преди няколко години данни за участие във фирми можеха да се открият за други убити представители на сенчестия бизнес като Дмитрий Минев-Руснака, Косьо Самоковеца, Поли Пантев и Антон Милтенов-Клюна.
Според Министерството на правосъдието Агенцията по вписванията няма задължение да следи дали записаните в Търговския регистър лица са живи или умрели. Тази работа трябва да се върши от самите компании. Проблемът идва оттам, че пререгистрацията става автоматично, ако никой не подаде заявление към Агенцията по вписванията. Между нея и ЕСГРАОН няма автоматично премахване на починалите лица, коментира адвокат Мартин Янков. Според него, за да се направи такава, ще се изискват повече отдели, служители и технологични средства, което не е невъзможно, но със сигурност ще коства доста време и пари на държавата, пише още в. "Телеграф".