Търговци измислиха нов начин да се отърват от залежалите си стоки с изтичащ срок на годност - като ги обявят за „висящ продукт”, пише "Монитор".
Само за два дни след обявяването на кампанията за “висящи стоки” десетки хранителни магазини, кафенета, закусвални и др. търговски обекти от Търново и околните градове обявиха, че се включват в нея. Проверка установи, че някои от търговците са решили да използват благородната практика за комерсиални цели, а други просто да се отърват от невървежните и скъпи стоки. Така например в един от хранителните магазини във Велико Търново с етикет “висящ продукт” бяха отбелязани полуизгнили банани и натъртени ябълки, вакуумирана пушена и веяна риба, турски сладкарски изделия и дори консерви с шпроти с изтичащ след два месеца срок на годност, пише още изданието. В друг магазин пък половината топла витрина с готови ястия бе с надпис “висящ продукт”. В една от кварталните бакалии пък с надпис “висящи” бяха окичени десетина банички, милинки, кифли и др. закуски с доста съмнително качество, произведени най-малко преди два - три дни.
В съседния град Лясковец възрастна жена, продаваща плодове и зеленчуци на открито, също бе лепнала на кантара си бележка “висящ продукт”. Оказа се обаче, че бележката не се отнася за всички стоки, а само до пет - шест артикула, сред които пакетирани ягоди, сушени смокини и пакетчета червен пипер.
Бонка Никова обясни, че идеята за висящите продукти им харесала и решили и те да пробват. Защо обаче за такива бяха обявили не особено търсените през пролетта сушени плодове и скъпите ягоди, а не пресните зеленчуци, жената не каза.
А иначе в Търново още в първите дни инициативата за “висящи стоки” бе приета и подета от немалка част от търговците. Освен традиционните “висящи” кафета и закуски, най-големият парти център в града предложи и “висящо гледане на дете”. Всеки, който поиска, може да предплати 2,50 лв. за отглеждането и забавленията за един час на дете, чийто родители не могат да си го позволят, а имат неотложна работа.
Търговците, предлагащи “висящите” кафета и закуски, споделиха, че интересът към този тип услуга все още не бил голям. Причините били, че голяма част от хората все още не вярвали, че платените от тях кафета и банички действително ще бъдат дадени на бедните и гладните и подозирали търговците, че просто ще си приберат парите. Самите нуждаещи се пък явно изпитвали срам и неудобство да се хранят по такъв унизителен за тях начин. За сметка на това обаче “висящите” закуски и кафета настървили просяците цигани и клошарите, които по пет пъти на ден обикаляли из закусвалните да питат дали нямат някое платено кафе и кифла за тях. Един от клошарите пък предизвикал смях сред продавачите в търговски обект, като влязъл и попитал дали имат “висяща” баничка с биричка.