Подготвяме се за началото на учебната година. Отворени сме за диалог по всяка тема. Насреща сме да коментираме какво ще е най-добро за българското образование, за да върви напред. Това заяви пред БНР Любомир Ваньов - изпълнителен директор на системата "Школо", която администрира по електронен начин дневниците в българските училища.
В предаването "Преди всички" той коментира разпореждането на министъра на образованието проф. Галин Цоков да бъдат премахнати спорните предложения за промени в наредба, които предвиждат от следващата учебна година училищата да преминат напълно към Националната електронна информационна система. Промените означаваха и отпадане на широко разпространените в училищната система електронни дневници на "Школо".
По думите на директора на "Школо" темата никога не е била комуникирана с тях. Винаги сме били в партньорски отношения и сме помагали където и с каквото може, подчерта той.
Според него основната разлика в двете системи, от която произтичат и всички следващи, е мотивацията:
"Ние носим добавена стойност на учители, директори и родители. Ако спрем да носим добавена стойност, нашите партньори ще спрат да ни ползват и респективно няма да ни има".
Ваньов изчисли, че за едно училище за една календарна година "Школо" излиза средно около 1400-1500 лв., като сумата зависи и от големината на училището.
Той е категоричен, че никога не са желали да участват в каквито и да било обществени поръчки. Начинът на разработка на софтуер за обществена поръчка и за потребители е много различен, обясни директорът на "Школо".
"Ние винаги сме желали да сме близо до потребителите, да комуникираме с тях и бързо да добавяме стойност".
Според него трябва да има самостоятелност и всяко учебно заведение само да решава коя система да използва за електронен дневник, стига системата да е интегрирана с Националната система.
"Държавата трябва да има оперативните данни за отсъствия, оценки, класове и т.н. Тя и в момента ги има. Въпросът е откъде се въвеждат тези данни и трябва ли въобще тя да участва във въвеждането им. Имайки тези данни, могат да се взимат решения за грипни ваканции например".
Според Диян Стаматов – директор на 119 училище "Акад. Михаил Арнаудов" в София и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, бързата реакция на министъра е похвална, независимо от причините, които са я породили. И изрази своята благодарност за направеното.
"Тази наредба трябва да съществува. Тя по закон е предвидена и регламентирана. В нея от 2016 г. е разписано създаването на Национална електронна платформа. Казусът възниква в мудния формат на изграждане на тази Национална електронна платформа. Държавата трудно може да регулира подобни сериозни механизми за създаване на такава платформа. Държавата реагира бавно", обясни той пред БНР.
По думите му електронният дневник на външни доставчици е за да има бърза и адекватна реакция с всички.
"Ако на 15 септември 2025 г. преминем на НЕИСПУО, държавата ще спре да изпраща информация до родителите на същата секунда. Тази система не е подготвена да издържи тежестта на тази огромна натовареност. Трябва време, но и хора, които да я направят. Тя се изгражда от 2016 г. до сега - бавно, продължително. "Школо" дойдоха през 2016 г. в образователното министерство и разработиха този продукт, който за мен е национална гордост за дигиталната трансформация на българското образование. Няма нужда да бъде затваряно, само защото било частно".
Има място за външни доставчици, категоричен е Диян Стаматов. Според него трябва да използваме онова, което работи и дава резултат. По думите му НЕИСПУО още не е достигнало това ниво.