В измененията и допълненията в Закона за висшето образование /ЗВО/, които са предложени за обществено обсъждане, има текст за определяне на минимална заплата за преподавателска длъжност в университетите, като това се отнася за най-ниската преподавателска длъжност. Целта е да се коригира това изкривяване, което е заради липсата на отговорност към развитието на младите преподаватели и го има в политиките на голяма част от висшите ни училища, заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на национален форум за качеството, количеството и доходите в държавните висши училища в България.
На форума, организиран от КНСБ, бяха изнесени данни за неравенства в заплащането в държавните ни университети.
Доминиращите модели на заплащане във висшите ни училища са рентиерски или се стимулират преподавателите, достигнали до някаква длъжност, а разликата между най-високите и най-ниските възнаграждения е 2,6 пъти - средно за висшите училища. В системата на училищното ни образование тази разлика е 1,5 пъти, каза министър Вълчев. Той съобщи, че близо 1800 лева е средната брутна заплата на преподавателите във висшите училища, но има неравенства в заплащането.
Имаме една тъжна новина от миналата седмица и тя е, че нито едно българско висше училище го няма в одобрения списък за университетските европейски мрежи. Само България и още две страни нямат нито едно висше училище в този списък, съобщи министър Вълчев.
Той обясни, че чрез тези европейски университетски мрежи ще се осигуряват възможности за общи дипломи, ще могат да се задържат студенти в България, те ще бъдат и стандарт за качество в тези висши училища, които се включат в тях.
"Включените в мрежите университети ще бъдат в радарите на международните рейтинги, а тези университети, които не се включат, има голяма вероятност да затънат в провинциалност", коментира министърът. Той съобщи, че в Полша - двете най-големи висши училища, ще се обединят, за да влязат в първите 300 университета в световните рейтинги. Министър Вълчев каза, че има нормативно основание - за финансиране на програми за консолидация и оптимизация, и ще се насърчи финансово обединението на университети. Ако искате да привличате чужди студенти, трябва да имате повече чуждоезикови програми, препоръча образователният министър на ректорите.
Той съобщи, че ще бъде направена платформа за кандидатстване в университетите ни от чужбина, която ще е за "децата от историческите ни диаспори, за да не идват три пъти до България". Ще улесним визовия режим, ще направим изложения и информационни кампании, ще децентрализираме приема по 103-то и по 128-мо постановление от догодина, информира министър Вълчев.
Той каза, че има близо 30 000 деца в българските неделни училища в чужбина и има желаещи да се върнат да учат в България. От миналата година финансираме кандидатстудентски курсове в неделните ни училища в Северна Македония, в Косово, Албания, Молдова и Украйна.
"Ще направим и промяна в наредбата за приема, за да може да се кандидатства с матура по съответния език, на съответната образователна система, а сертификатът по български език да е равен на оценката от матура по български език", каза министърът.
Той отбеляза, че едно дете, което се връща от Испания, губи една година, ако иска да се включи в българската система на висше образование.
Предвидено е да има и национални програми за финансиране във висшето образование, подобно на тези в средното ни образование, съобщи министър Вълчев.