Средно по 7618 хлапета всеки месец са останали без детски надбавки, защото са кръшкали от училище. Това показва справка в Агенцията за социално подпомагане.
До санкцията се стига при допускане на 5 неизвинени отсъствия, а сумата на отрязаните помощи варира между 40 и 145 лв. в зависимост от броя на децата в семейството. Отсъствие от час се допуска само ако имат здравословен проблем.
От данните на Агенцията за социално подпомагане става ясно, че за 8 години броят на бегълците от училище е скочил двойно – от 3146 през 2010 г. до 7618 през 2018. Пик в ръста на кръшкачите бележи 2017 г. със 1818 деца повече спрямо предходната година, пише Монитор.
Детските надбавки се спират и заради липса на задължителните ваксини. През 2018 г. средно месечно по 116 хлапета са оставали без помощта, защото не са се явявали на имунизация. Това е с 25 деца повече спрямо предходната година, а спрямо 2014 г. увеличението е с 46. Междувременно месечна помощ за отглеждане е отпусната на над 390 000 българчета. Това е струвало на държавата 314 139 654 лв. за година, като най-голямото перо се оказват семействата с по две деца. За тях са отишли над 174 млн. лв. Веднага след тях се нареждат тези, които имат по едно дете. За един малчуган родителите взимат по 40 лв., а за двама по 90 лв. Размерът на детската надбавка скача на 135 лв. за три деца и 145 - за четири. За всяко следващо дете тя расте с по 20 лв. Месечната помощ се получава до завършване на средното образование, но не по-късно от 20- годишна възраст.
Право на помощта имат всички семейства, чийто доход на член от домакинството не надвишава 400 лв. За първи път през 2018 г. кръгът на получаващите детски надбавки се разшири. Така тези, които получават между 400 и 500 лв. на човек, вземат 80% от пълния размер на помощта Това означава, че тези, които са с едно дете, вземат по 32 лв. а с две по 72 лв. Най-голям е броят на семействата, които вземат месечни помощи в добре развитите икономически райони – София и Пловдив. Към тях се присъединяват и Сливен и Бургас, където има най-много многодетни семейства. Най-малко са отпуснатите помощи пък в областите Видин, Ямбол, Търговище, Габрово, Силистра, Кюстендил, Смолян и Перник.
Обикновено българката ражда едно или две бебета, като по данни на Националния статистически институт (НСИ) средната възраст, на която се появява на бял свят първата рожба, е 27 г. Тези, които живеят в села или малките населени места, раждат малко по-рано.