В матурата по български език и литература е допусната семантична грешка. Словосъчетанието в седми въпрос от теста е членувано. Това каза езиковедът доц. Борислав Георгиев в ефира на БТВ.
„Всяка година около матурите настава една истерия. Предизвиква се свръхреакция от това, че трябва да дебнем учениците. Този изпит е важен на зрелостниците и цялото това напрежение“, Това заяви Цвета Брестничка, председател на управителния съвет на организация Асоциация „Родители“.
„Стандартният процент, възприет в света при техническа грешка е на нея всеки да получи една точка“, каза Георгиев. „МОН имат лошия навик да си измислят нова граматика. "Комисията" е членувано. Авторът на задачата издава, че по-скоро мислене на руски и чешки език, отколкото на български“.
„Аз въведох системата с тестовете в изпитите“, подчерта експертът. „Понякога се случват грешки, колкото и да гледаш. Сензацията този път се получи заради този господин, който е допуснал грешката, а се обяснява по най-безумния начин“, каза експертът.
Припомняме, че според условието в теста трябва да се посочи изречението, в което няма допусната граматична грешка. "Убедително написаното мотивационно писмо на младия и амбициозен кандидат впечатли КОМИСИЯ" с неестественото си звучене и липсата на членуване на съществителното "комисия", което българският език изисква, разгневи ученици и родители. Същият отговор "б" обаче е посочен като верен от МОН. Той е грешен граматически, от което следва, че в цялата задача няма нито един верен отговор и съответно зрелостниците са подведени от съставителите на изпитните задачи. Това би трябвало да доведе до незачитане на точките от тази задача, както и да са отговаряли на нея абитуриентите.
„Проблемът е нашето отношение към грешката. Децата не се учат да вадят изводи от грешките си и да се поучат и продължат напред, а се санкционират. Допусналият грешката не признава за нея. Нормалният подход е да се признае и да се направи така, че да не се допуска. Въпросът не е коректен и децата трябва да бъдат компенсирани“, подчерта Бресничка. „Не може децата да тълкуват какво е искал да каже авторът“, допълни тя.
„Самото изречение образува контекст. Изречението обрисува много точен момент“, допълни езиковедът.