Какво трябва да се изучава в училище за комунизма у нас?

Новата учебна програма по история в десети клас, която ще бъде в сила от следващата учебна година, предизвика спорове. Учениците ще учат историята ни след 1944 година, когато у нас на власт е комунистическият тоталитарен режим. От БСП поискаха отмяна на учебната програма. В сутрешния блок на БНТ историята и нейното изучаване коментираха историкът проф. Искра Баева и журналистът и изследовател на архивите на бившата Държавна сигурност Христо Христов.

Тази история се изучава и дори историята на Прехода се изучава от 95-а година по програма и от 96-а година по учебниците непрекъснато. До ден днешен се изучава първо при най-малките, след това в 6-7 клас и отново в 11 клас, 12 клас, сега в 10 клас. За това аз действително не мога да разбера тези сензационни заглавия, че ето историята на комунизма влиза в училище, при положение, че тя си е там и то от много отдавна. Тази намеса (на БСП) стана по-късно, след като се породи дискусията в обществото и вероятно това е реакция на ситуация на обществен проблем. Все пак в историята като наука не би трябвало да има политическа намеса. А причината да се породи обществена дискусия е не толкова това, което пише в програмата, защото тя не е много по-различна от това, което пише в предишните програми, а по-скоро това, което отсъства от тази програма, каза проф. Искра Баева.

Нека да подчертаем, че промяната на учебната програма, така че тоталитарният комунистически режим да влезе в самостоятелна тема, е един европейски процес. Това не е измислено от Министерството на образованието и науката - сега са се сетили, сега са го направили. Напротив. Ние сме последната държава от страните от Източна Европа, която прави тази промяна. Става въпрос за един обективен прочит на тоталитарните режими на 20 век. Защо казвам, че е европейски този процес? Защото той беше поставен през 2008 година на една изключителна конференция в Прага от хора, които са се съпротивлявали срещу тоталитарния режим. Тази декларация, която беше приета тогава, постави въпроса за осъждането на престъпленията на комунизма и за тяхното паралелно изучаване и смяна на учебните програми. През 2009 година Европейският парламент прие специална резолюция по този въпрос, която същата година беше приета от българския парламент, без депутатите от БСП. Това, което сега МОН прави, с огромно закъснение, е именно това, което всички останали европейски държави направиха много отдавна, каза Христо Христов.