16 206 места са останали незаети в университетите през настоящата учебна година. Това съобщиха за от Министерството на образованието и науката (МОН).
Вузовете са обявили 75 074 места за студенти, като от тях са се запълнили 58 868, а останалите са останали незаети. Така за поредна година за затвърждава тенденцията, при която висшите училища раздуват план-приема си въпреки малкия брой зрелостници и в крайна сметка обявените места остават незаети.
Тази ситуация е резултат от предишната система, при която МОН само одобряваше предложения план-прием на университетите, без да има право да го коригира, коментира за „Монитор“ заместник-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков.
Той допълни, че с приетите вече промените в Закона за висше образование очаква това разминаване между обявен и реализиран прием да е много по-малко. С промените от следващата учебна година МОН ще има право да реже местата в университетите, а финансирането ще бъде обвързано не само с бройките приети студенти, но и с качеството на обучението, което предлагат вузовете. Според проф. Денков разминаването се дължи и на демографската криза. От 2010 до 2015 година броят на зрелостниците, които излизат от висшите училища, е намалял с 25%, а през тази година се очаква абитуриентите да са около 53 хил. В процентно съотношение държавните вузове са са справили по-добре със запълването на местата си от частните. Реализираният прием при вузовете разчитащи на субсидия от хазната е 85,21%, а при частните този дял е 54,22%.
Най-много незаети места има при икономиката – 1537, следвана от филологията, която е на минус с 919 бройки. 780 по-малко от обявения план, пък са и първокурсниците по педагогика.