440 лева е заплатата на млад учен в БАН, а 750 - на професор.
Това заяви председателят на академията академик Стефан Воденичаров по време на отчета си пред образователната комисия в парламента. Тази заплата е причината академията да не може да привлече млади хора и младежите до 26 години в нея да бъдат само 0,3%, съобщава "Стандарт". Хората между 26 и 30 години са 3 на сто или само 89 души от общо 2830 учени. За сметка на това кажи-речи всеки пети учен е над 56 години. Средната възраст в академията е 49 години, стана ясно от отчета. Почти цялата държавна субсидия, която влиза в академията, отива за заплати и консумативи и няма нито лев за научни изследвания, подчерта още академик Воденичаров.
В същото време стана ясно, че около две трети от допълнителните доходи на БАН идват от задания, поставени от министерствата. Имаме договори с 8 министри, каза академик Воденичаров. Най-търсени са специалистите в областта на нови материали и технологии. Около половината от националните и международни проекти в страната се изпълняват от учени на БАН.
Академик Воденичаров заяви също, че за популяризиране работата на БАН силно са допринесли дискусиите, организирани заедно с вестник "Стандарт", както и съвместната ни кампания "Научните чудеса на България". Стартът на националното електронно гласуване ще бъде даден през юни. То ще тече в две категории - "Научни чудеса на България" и "Млади откриватели". Предложения в първата категория могат да дават институтите и научните центрове на БАН, Министерството на образованието и науката, акредитираните университети в България, фирмите, които се занимават с иновации, Патентното ведомство. За втората категория валят предложения от средните училища и професионалните гимназии.