Идеята за въвеждането на професионално обучение в горните класове, при което учениците през половината ден да учат, а през другата да работят, е за по-тясно сътрудничество с бизнеса, каза д-р Анелия Клисарова пред "Стандарт".
Така учениците ще могат веднага да се реализират на пазара на труда. Това коментира образователният министър Анелия Клисарова пред БНР. Професиите не трябва да се разделят на привлекателни и непривлекателни, защото обществото има нужда и от шлосери, стругари и заварчици, допълни министърът на образованието и науката.
Обществото има нужда от професии като шлосери и заварчици, каза още Клисарова по повод оплакванията на бизнеса за разминаване между произведените от образованието специалисти и нуждите на компаниите. Само 3 процента от учителите са под 30 години, алармира образователният министър.
Обмислят се мерки за мотивиране на младите хора. По повод предстоящия зимен сезон Клисарова съобщи, че правителството ще осигури средства за училищата, които имат проблем със сметките за ток и парно, най-вече в малките населени места.
Идеята за въвеждането на работа в горните класове е ученици да имат такива компетентности и знания, че когато завършват да могат веднага да се реализират на пазара на труда, поясни Клисарова на въпрос дали това не е връщане на УПК-тата (Учебно-професионален комплекс).
„Това е нашият проблем на нашето общество. Защо? Защото разделихме професиите на привлекателни и непривлекателни. А това не е така, всяка професия има своите достойнства. И нека да кажа, че в момента било шлосер или стругар, или заварчик – нашето общество има нужда от тези професии от една страна. И от друга страна техниката, равитието на техниката, е на такова ниво, че това не са онези професии, които си представяме преди двайсетина години, а едно съвременно модерно оборудване. Така че е необходимо да обучим младите хора, за да могат да работят с една такава техника", каза образователният министър.
Тя припомни, че идеята на министерството е професионалното ориентиране да започне още от 4 – 5 клас, така че на учениците да могат да бъдат показани възможностите на различните професии.
По повод идеята директорите на училищата да имат мандат Клисарова съобщи, че се обсъжда неговата продължителност да бъде четири или пет години.
Промените вероятно ще бъдат заложени в Закона за училищното образование и може да влязат в сила от по-следващата учебна година. „В структурата си Законът за училищното образование вече е готов.
Но той касае милион ученици, още толкова учители и много родители. Това, че законът се подготвя дълго, доказва неговата сложност.
Законът ще влезе около коледните празници или веднага след Нова година. Надявам се да бъде приет март-април догодина. Ще влезе в сила по-следващата учебна година", уточни министърът.