МОМН предлага: Учиш три години - ставаш висшист

Висшето образование минава на две скорости и вузовете ще издават дипломи за 3 или 4 години в зависимост от курса на обучение в конкретната специалност. Това предвижда проектът за нов закон за висшето образование. По нареждане на премиера Бойко Борисов просветният министър Сергей Игнатов трябва да внесе ключовия документ през есента с консенсус в академичната общност, пише в. Монитор.

„На среща между министъра и съвета на ректорите обърнахме внимание върху срока на обучение. Дали да бъде три години за бакалавър плюс две за магистър или четири за бакалавър плюс една за магистър. И двете форми са възможни според Болонския процес”, обясни пред „Монитор” професор Стоян Денчев, зам.-председател на Съвета на ректорите и ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии.

На практика в закона ще отпадне дилемата дали срокът за висше образование да се фиксира на три или четири години, защото не пречи да останат и двата варианта дори в рамките на един и същи университет. Според експертите във висшето образование за някои специалности дори е по-добре да се учи по концентрирана програми в рамките на 3 години.

В УНСС за счетоводители традиционно влиза най-големият поток от кандидати, а и студентите веднага си намират реализация, след като получат дипломата за висше. Но който иска да надгради магистратура над 3-годишния бакалавър, трябва задължително да се посвети две години на по-високата степен. За четиригодишните бакалаври магистратурата ще е една година.

И в двата случая магистърска степен ще се дава само срещу 5 години ходене на лекции. Съветът на ректорите настоява в закона изрично да се напише, че държавата ще финансира 5 години обучението на един студент. Идеята е да не се получава парадоксът издръжката да прекъсне по средата на двегодишната магистратура.

Съветът на ректорите и просветното министерство са договорили и законов текст, според който отпада понятието „професионален бакалавър”. Според експертите понятието е неточно и е крайно време за корекции.

„Не може академичният и професионалният да се делят и то в обществена полза на професионалния?! Обикновено хората, назначавайки някого на работа, казват: „Бакалавър е свързан с академични неща, а професионален бакалавър щом е, значи е готов за професията.” Това не е вярно. В края на краищата се реши, че трябва да има един бакалавър в България и това ще бъде записано в новия законопроект”, обясни зам.-председателят на Съвета на ректорите професор Стоян Денчев.

С отпадането на професионалния бакалавър държавата автоматично поставя и по-висока летва за качеството на образованието в колежите. Те ще са длъжни да докажат в акредитациите си, че могат да обучават студенти за висше както всеки друг университет. За целта ще се разпише законово изискване, според което колежите трябва да повишат статута си със собствени сили или да се сдружат с други колежи в голям университет.