В този си вид законопроектът за предучилищното образование категорично не отговаря на интересите на децата със специфични потребности в нашата страна, заяви председателя на Националната асоциация на ресурсните учители Калоян Дамянов днес пред журналисти, предаде "Дневник".
На срещата представители на протестиращите родителски организации отново изложиха исканията си да отпадне задължителния характер на предучилищното образование от 4-годишна възраст, както и да се узаконят алтернативите на детските градини - родителските кооперативи. Те са категорични, че ако законът бъде приет на второ четене, ще се борят за вето. "Политиците да не очакват, че родителите ще се откажат, и да не забравят, че идват избори", предупреди Гергана Николова от Национално сдружение "Единство".
В подкрепа на родителите има още един аспект - този за децата със специални потребности. В България официално те са около 11 хиляди, които се обучават в общообразователната среда, каза Дамянов. По думите му, ако родители на тези деца бъдат задължени да ги изпращат в предучилищна толкова рано, това не само няма да отговаря на техния интерес, но в много случаи може да бъде противопоказно от гледна точка на затруднената им адаптация в средата.
"Не е нормално при условието, че училищата ни са проектирани като сгради през 60-е и 70-е години, да смятаме, че като се въведе задължителната предучилищна от ранна възраст, ще успеем да подобрим интеграцията на децата със специални потребности. Точно обратното. По принцип и ние подкрепяме концепцията за приобщаващо образование, но считаме, че с мерките в този законопроект по-скоро се нарушават правата на децата и на техните родители", каза Дамянов.
Друг проблем, който ще възникне с евентуалното приемане на закона, идва от предложението за преструктуриране на ресурсните центрове в страната, отбеляза специалистът. "Държавата спира да гарантира достъпа до интегрирано обучение в България, като предлага да преструктурира съществуващите 28 ресурсни центрове в поредните общински социални услуги, които общините не желаят да издържат така или иначе", обясни Дамянов. Това, според него, ще лиши много семейства на деца със специални потребности от достъп до услуги, особено в малките общини и отдалечените места.
Дамянов даде конкретен пример как промяната може да се отрази на едно семейство: "Ако имате дете със слухово или зрително нарушение ,и то се обучава с брайлов шрифт или със жестомимична реч, но липсва такъв център и такъв специалист, ще се очаква, от директора на малкото училище в малката община да осигури човек. Това ще лиши вашето дете от възможността да се обучава в града, където живеете". По думите му, тези специалисти са рядкост и обикновено са съсредоточени в областните центрове, а по този начин малките и отдалечени населени места ще бъдат пренебрегнати.
По думите на специалиста, при една от срещите между гражданските организации и просветното министерство заместник-министърът на образованието Милена Дамянова обяснила, че "една малка община можела да си закупи специалист от друга, където го има". Тази "покупка на специалисти" обаче не е регламентирана и не е ясно как ще се случва, коментира председателят на асоциацията на ресурсните учители.
В проектозакона е записано, че ресурсните центрове ще имат две години от приемането на закона, за да бъдат анализирани и оценени, след което да преминат под управлението на съответните общини, в които се намират. В случай, че не спазят срока за това обаче, ще бъдат затворени.
Дамянов съобщи, че още през юни т.г. асоциацията е събрала над 33 хиляди подписа в защита на ресурсните центрове, които са били предадени в ресорната парламентарна комисия. До този момент обаче повдигнатите въпроси в петицията не са получили отговор.