„Винаги ще си спомням този ден. Тричасов побой. Само това му казвах – умирам. А той отговаряше - умирай, умирай! Погледнах децата и си казах „идва краят, ами децата ми”? Полицаите не казаха, че ще задържат мъжа ми, говориха все едно са приятели”.
Това e кратката версия на едно „почти убийство” в Челопеч. Роза знае, че живее втори живот. С изваден яйчник, две счупени ръце и разбита уста.
С насилника са заедно осем години. Тя е бягала и се е връщала заради децата. И разказва поредната история за домашно насилие, но в същото време история като никоя друга.
„Той се прибра. Погледна ме. И с телефона ми разби устата. Аз просто не разбрах какво стана, попитах защо ме удря. Той продължи да ме бие по лицето и по главата. И като не остана нищо от телефона и го изхвърли. Събори ме на земята и започна да ме рита по гърба, по корема, на други места. Това ставаше пред очите на децата”, разказва Роза.
Кошмарът продължава, когато я завежда до бидон на двора. И тръгнал да потапя главата ѝ вътрe, да я дави с думите „Този път ще те утрепя”.
Побой заради ревност, заради подозрение, че е изневерила. Малко по-късно той ще разбере, че Роза няма вина за нищо, но тя вече ще бъде в болница.
„Намери една дъска и я удари в главата ми. Тя се счупи на две. Намери и един маркуч, не много голям, 3-4 пъти ме удари с него. В този момент, само като се обърна, до него имаше една голяма лопата. Искаше с нея да ме удари по главата, но аз си сложих ръцете и ме удари по ръцете с нея много силно. След това повтори по краката ми, защото аз бях клекнала. Аз пак си сложих ръцете, удря, удря и я изхвърли. Той ме хвана за ръцете и ме качи на терасата и ме сложи да седна. Имаше един камшик, с който си стопанисват животните. Започна с него да ме налага по ръцете и започна да ме обижда. Аз му се моля и само казвам, че ще разбере, че не съм виновна. Той си отвори една бира. И си седна. Аз бях вече със счупени ръце. Той си пусна музика на колоните и говори с приятели по телефона, че ще излиза. Влезе вътре, изкъпа се, облече се, а децата вътре при мен и трите... гледат ме и плачат”, спомня си ужасяващия момент жената.
С помощта на децата си се изправя, прави две крачки и припада.
Дотук историята е плашеща. Оттук нататък се превръща в абсурдна. Роза е жива заради съседката си, която звъни на 112. С линейката на адреса идва и полиция.
Първи екип полицаи, които не намират причина да задържат насилника. Втори екип полицаи виждат Роза– в спешното в Пирдоп. И предпримеат... отново нищо.
И там, пред спешното в Пирдоп, часове след като я е пребил зверски, мъжът ѝ си прави видео. Освен, че позира до линейката в този момент, още същата вечер решава да качи видеото с лицето си в TikTok. А състоянието на Роза се влошава до такава степен, че я съветват да отиде в друга болница - в Панагюрище. И тъй като полицаите не виждат защо трябва да задържат мъжа ѝ, на Роза не ѝ остава друго освен да пътува до болницата отново с него. Дори ѝ казва, че нищо няма да му направят.
„Аз имам връзки, няма да се получат нещата, така ми каза. И пак ме удари. Аз си премълчах. И ми каза само това: Ще излъжеш, че си била мъртвопияна и си се пребила самичка. Аз само го погледнах и на входа припаднах. Той ме вдигна, сложи ме да седна и ми каза да не се преструвам”, сподели Роза.
От болницата в Панагюрище я виждат и не вярват на версията за падането по стълбите. Викат полиция веднага. Трети екип полицаи. Този път задържат насилника, но не заради побоя. Нямал лична карта в себе си. Пускат го след няколко часа.
На запитване на Нова телевизия от МВР отговарят, че мъжът е задържан не за 2, а за 72 часа. Тази официална информация обаче се разминава със спомените на Роза, която твърди, че мъжът ѝ още на следващата сутрин се появил в болницата и ѝ казал, че знае, че не е била виновна.
А защо предишните два полицейски екипа – в дома на Роза и в болницата в Пирдоп не са реагирали – от полицията обясняват така: „На адреса са изпратени полицейски служители. Снети са сведения от мъжа и жената, която категорично е отказала да подаде официален сигнал/жалба. На мъжа е съставен предупредителен протокол“.
Проверка на Нова тв установи, че мъжът е познат на МВР още преди този случай. Роза е подавала жалба за тормоз и преди. Колко пъти е подавала сигнали, какво се е случвало след тях – цялата тази информация би трябвало да е достъпна за всеки полицай, за да може да прецени колко висок е рискът и как да реагира. Би трябвало вече да има национална информационна система, която да насочва полицаите, но такава няма, нищо, че е обещана със закон. Търсим отговора в Министерския съвет, при хората, които работят по тази система.
„Не беше взето правилно решение началник-отдела на дирекция „Превенция и защита от домашно насилие“. Имаше съмнения за корупционна практика. Не бих могла да ги съобщя, защото към момента тече дисциплинарно производство към тези две лица. Може би на по-късен етап ще можем да разкажем повече“, обясни Емилия Александрова, експерт от отдел „Превенция и защита от домашно насилие” в МС.
В интернет витае мнението, че по тази система вече се работи. Александрова потвърждава, но уточнява, че всичко става много бавно. Прогнозира, че догодина по това време – системата може би ще бъде в почти завършен вид.
А Роза продължава да се възстановява. „Оперираха ме, наложи се да извадят единия ми яйчник. След това ми оперираха и двете ръце, имам импланти и шини. Но това, което причини на моите деца – това ме боли най-много. Не болките ми. Аз ще се боря до последно аз да си взема родителските права, да няма никакъв допир до моите деца и аз ще си ги гледам сама“, зарича се жената.
Децата ѝ са настанени в дом. Мъжът ѝ е в ареста. На едно от делата за родителските права крие лицето си.
Прокуратурата е започнала разследване. То се точи повече от месец. Чакат се експертизи, разпити и присъда. Според лекарите след извадения яйчник Роза вече няма да може да има деца. А експертите все още не могат да преценят дали това е лека, средна или тежка телесна повреда.