Беше тъжна гледка и можеше да стане голяма трагедия. Около мястото, където спря горящият влак, беше пълно със сухи и непочистени треви. В тази тъмница в нищото, ако беше пламнало и полето, не знам как щяхме да се спасим. Това каза пред TrafficNews Ели Атанасова – председател на пловдивски клуб по хокей на трева за деца и мениджър на отбора.
Тя е пътувала заедно с още три деца и трима възрастни, като са се връщали от състезание в курорта Албена. Били са в последния вагон. Видяла е как локомотивът се запалва, като по думите ѝ искрите са тръгнали някъде отдолу - под влака.
„Движихме се много бързо и всички вагони се тресяха. Предполагаме, че влакът бързаше, защото имаше закъснение от един час и се опитваха да наваксат. Истинско чудо е, че пламъците не тръгнаха настрани, защото тогава можеше и да има много пострадали”, разказа още Атанасова.
Тя е пътувала по това направление много пъти с влак, но досега не помни да е имала подобно изживяване.
„Зарязаха ни в нищото, някъде около Чирпан. Дойдоха две линейки, полиция и пожарни. Повече от два часа никой не даде никакви указания какво да правим. Звъняхме и на гарата в Пловдив, но и от там не получихме информация. Положителното беше, че се стекоха много хора да помагат - случайно преминаващи и доброволци, които са чули за пожара. Дойдоха с коли и осветяваха с фаровете, защото беше много тъмно, започна и да вали. От БДЖ никой нищо не каза, накрая ни взеха с един миниван, който дойде от Пловдив. Всеки се спасяваше както може, някои хора дори си викаха таксита от Пловдив”, разказа още жената.
Припомняме, че според първоначалната информация влакът се е запалил малко преди полунощ, като огънят е тръгнал от локомотива на композицията. Задимяване се е усетило във всички вагони. Един от машинистите е припаднал и е откаран в болница, другите са използвали два пожарогасителя в опит да спрат пожара. Подаден е сигнал към пожарната. Три екипа огнеборци успяват да спрат огъня.
Ели Атанасова използва случая да благодари на всички млади хора, които се стекли да помагат на пътниците и на децата, като са ги насочвала и извозвали до близките населени места.
„В паниката всички бързаха и никой не знаеше какво да прави. Хората си зарязваха багажите с единствената мисъл да се спасят. Майките слагаха кърпи с вода на лицата на децата си. Един баща само грабна бебето си, с единствената мисъл да го спаси, остави дори и детската количка във вагона”, спомня си Атанасова.
„Беше тъжна гледка, разминахме се от голяма трагедия и най-хубавото е, че никой не пострада”, завърши председателят на пловдивския клуб по хокей на трева за деца.