Mного е тънка границата от силната любов до силната омраза, но не е без знаците, които са оставени по пътя. Това заяви пред БНР адв. Йорданка Бекирска.
Тя коментира случая с 45-годишния Пейо Пеев, който бе намерен мъртъв в автомобил в столичния квартал "Драгалевци" на 19 януари. Обвинени за убийството са съпругата му Габриела Славова и майка ѝ Красимира Трифонова. Тъщата на жертвата е в ареста, а съпругата му е с мярка за неотклонение "домашен арест". Официално тя и Пейо Пеев имат две деца. Малкото дете е родено по време на брака им, но за него претендира Велико Минков.
По думите на адв. Бекирска децата са добре, те са настанени при близки на семейството:
"Двете деца са заедно и са обгрижени добре. Това обаче може да не остане така. Майката беше пусната под домашен арест с тази идея - за да може да се грижи за децата. Само че рискът за тях все още съществува и отдела "Закрила на детето" е преценил, че няма сигурност за децата. Поради тази причина те не са при майката".
Тя уточни, че първоначално родителите на Пейо Пеев са поели грижата за децата. "След това обаче отдел "Закрила на детето" има правомощия, спешно и незабавно, да настани официално децата със заповед. Това е нормативната база".
Велико Минков е потърсил кантората, в която работи адв. Бекирска, още преди детето да се роди. Тя разказа какво се е случило тогава: "Колегата го беше посъветвал да започне процедура за припознаване на детето. При уведомяването на общината Велико Минков е декларирал, че той е бащата на детето, но от общината са му казали, че не е възможно да се случи това, защото детето по презумпция вече има баща и Габриела е омъжена за Пеев от преди няколко дни. Тя 3 седмици преди раждането е сключила този брак. По данните, които имаме, бракът е фиктивен. Пеев има дете и е бил възпрепятстван да участва в живота на своето дете".
По думите й версията е, че Пейо Пеев се е съгласил на този брак, за да може да вижда собственото си дете, до което не е имал достъп.
"Правата върху детето са равни на майката и бащата. Когато мине през съд, това упражняване на родителските права, което съдът възлага на единия родител, означава правото да полагаш преки и непосредствени грижи, но не се отнема нищо от правото на другия родител, който получава право в определени дни да полага тези грижи. Той е имал такова съдебно решение от 2020 г., но проблемът е бил в неговото изпълнение. Той въпреки всичко не е успял да получи това, което му се полага. Нашият законодател не прави разлика между баща и майка", коментира адвокатът.
Според нея има множество знаци, които са предизвестили този случай.
Делото за бащинство на Велико Минков доста се усложни, коментира още адв. Бекирска. По принцип това е бърз процес, но в този случай има много въпросителни. По думите й дори на първа инстанция да стане ясно, че Минков е баща на детето, то няма да може да отиде при него в случай, че някой обжалва. Трябва да се извърви цялата процедура, за да може детето на отиде при баща си, обясни тя и посочи, че все още Минков не е виждал своето дете. "Има вариант и дълго време да не го види", смята тя. В момента детето на Минков се отглежда от хора, които нямат никаква връзка с него. Според нея докато върви делото, децата няма да бъдат разделени.
Бекирска изказа мнение, че случаят може да се сложи в графа "домашно насилие". С оглед на това, че те имат брак, макар и фиктивен, автоматично са в тази рамка, обясни тя.
"Много по-често бащите са в това положение - много по-често е авторитаризирането на правата от страна на майката. Но има и обратното - има много бащи, които отчуждават децата от своите майки. Обществото някак възприема, че майката е по-пригодният родител. Съдът също така мисли, някак по презумпция. Ролята на майката е изключително значима, но тя по никакъв начин не може да заеме и ролята на бащата. Те двамата са еднакво важни за децата си", коментира Йорданка Бекирска. И продължи:
"Онази бланка, която е останала от архаичното време - например първи и трети уикенд бащата е с детето си, а майката има 26 дни - този модел вече не функционира, той е архаичен. Бащите са активни. Има много бащи, които се борят и искат да участват в живота на децата си. И на тях трябва да се даде възможност. Въпросът е на тези, които искат, да им се даде възможност и да участват в живота на детето си и в учебно време, а не само събота и неделя. Това не е адекватно".