"Много ме притеснява случаят с убийството на Нав да не се потули", това заяви актьорът Владимир Михайлов по повод убийството на психолога Иван Владимиров, което бе извършено от бивш полицай, пред Труд.
Още стои и въпросът за другото подобно убийство - на Иво Андреев, пак следствие на битов скандал, при това извършено пред очите на съпругата му. Защо на хора, които могат да агресират така и са толкова опасни им е позволено да продължават да носят оръжие?!
Говорих с мой приятел - бивш полицай, който ми обясни, че има много други случаи с бивши военни и полицаи, които са си запазили оръжието. Той ми каза, че принципа за проверка при тях е на всеки пет години да им се прави тест, за правото да го притежават. Но ти може да се скараш с някой още на следващия ден и да извадиш оръжието – какво значи на пет години?! Според мен, тези тестове трябва да са месечни, особено за бивши военни и полицаи, разказва още Михайлов.
При цялото ми уважение, което дължим на тези хора, но това са професии, които те амортизират психически и не може при пенсиониране автоматично да си остават с оръжието. Трябва да се проверява всеки един. Когато си с тази униформа, ти носиш отговорност пред цялото общество и не можеш да се държиш като бабаит!
Случаят с убийството на Иван – неразбираемо е да не се направи нищо, при толкова жалби към неговия съсед, който е агресирал и заплашвал, на събрание дори е бутнал свой комшия, а в близко заведение е извадил пред свидетели пистолет!
Самият Иван, на няколко пъти е казвал в интервюта, че неговият съсед – бивш полицай, го тормози, но няма реакция от службите след жалбите...
"Всички, виновни за това бездействие, трябва да си понесат отговорността, а всички ние трябва да се опитаме да променим тази система, която очевидно не работи. - Няма да говоря за Иван в минало време, той остава с всичко, което ни е завещал. Той умее да вижда красивото и е достигнал високо ниво на съзнание, доказал го е с книгите и есетата си, с общуването му с хората – отворено, фино и с много хумор, грижа и интерес", добави актьорът.
"Когато с него бяхме деца, бяхме по-смотани в някакъв смисъл и бях свидетел как други деца от нашия випуск му се подиграваха, че носи очила, или за нещо друго. Той реагираше на това с лека насмешка и никога не достигна до него – носеше едно вътрешно спокойствие".
Един агресивен човек, който вижда срещу себе си подобна силна личност - с доводи, възпитание и култура и се чувства безсилен - единствено с груба физическа сила можеш да му отнемеш това предимство! Тази трагедия, която се случи сега с Иван е пример за това.
За съжаление, този манталитет в България се запази и след мутренските години. Иван е на друго ниво, той е видял, изпитал и осмислил толкова много от земния живот, че за това кратко време, което е бил тук, е живял повече от много от нас, защото умее да се радва на живота.
Общуването ми с него през годините ми даде много, както и всяка наша среща – той ми е посочвал и много книги и автори, които да прочета.