В момента столичната полиция издирва 17 000 души, но броят на хората, обявени за издирване, се променя ежедневно, казва в интервю за в. “Преса” Ивайло Димитров, шеф на сектор “Издирване” в СДВР.
“Не става дума за безследно изчезнали хора, а за такива, които се издирват по наказателни дела. 16 000 души са точно такава група. Други 2000 са свидетели, които по една или друга причина не искат да се явят в съдебна зала. Има и 17 непълнолетни, избягали от домове”, казва полицейският шеф.
Децата бягат от вкъщи, за да демонстрират на родителите си, че са недоволни от налаганите им ограничения. “Криейки се, те негодуват, задето не получават достатъчно джобни пари, или че са ги “отрязали” от интернет. Мой приятел ми беше сподели, че има тотален контрол върху 12-годишния си син и е сигурен, че няма как да избяга. За лош късмет дойде за помощ при нас точно след седмица”, разказва Ивайло Димитров.
От социалните домове пък бягали едни и същи деца. Според него това е техният бунт срещу условията на живот и отношението на възпитателите към тях.
Димитров казва, че има хора, който търсят буквално като “игла в купа сено”. “Това означава, че за да попаднеш в дирите на такъв човек, трябва в буквалния смисъл да ходим и да го търсим по улиците, в заведенията, в градския транспорт, жп гарите и летищата. Да разпитваш за него и часове наред да прекарваш навън. Без значение дали вали сняг или пече слънце, дали е нощ или ден”, казва Димитров, за да докаже, че компютърът е полезен около 50% в издирването на хора.
Според него нито една информация в сайтовете за издирвани лица не е помогнала да бъде открит човек. Полицията след данните в тях, но според Димитрова става дума за непроверени слухове от рода на "този рекъл, онзи казал".